Изглежда, че проблемът не е толкова сериозен. И все пак приятелката ти казва нещо, ти й отвръщаш, тя промърморва под носа си, че ти никога не я разбираш, ти започваш да се изнервяш и след две минути вече си крещите. След още един час, като започнете да обсъждате за какво всъщност сте се карали, се оказва, че е било абсолютна глупост да хабите време и енергия за нещо такова.
Караниците в една връзка са неизбежни. Но бихте могли да ги държите в някакви разумни граници, за да не стане така, че ежедневните крясъци да развалят цялата ви връзка.
Правила на караниците
Както за всяко нещо, и за тях си има рецепти:
1.Не започвай кавга, когато си ядосан
Каквато и да е причината да си ядосан на приятелката си, изчакай най-големият ти яд да мине, преди да започнеш да говориш с нея за това. Когато сме ядосани, не мислим рационално и често казваме неща, за които после съжаляваме, но които не можем да върнем назад. Ако и двамата сте спокойни, когато обсъждате съответния проблем, ще го решите много по-лесно и с по-малко викове. Иначе казано, спазвай старото правило „Брой до десет”.
2.Не започвай кавга, когато си изморен
Не се осланяй прекалено много на принципа, че не било хубаво да заспиш ядосан или скаран с приятелката си. Когато си изморен, има вероятност да преувеличиш нещата в желанието си да си легнеш по-скоро, а има и вероятност да не отделиш подобаващо внимание на проблема. Затова по-добре се наспи и на сутринта започни разговора. Сънят често помага повече от всичко друго, старите мъдрости като ”Утрото е по-мъдро от вечерта” са изпитвани в продължение на много време и затова им викаме мъдрости.
3. Недей да търсиш отмъщение…