За повечето от нас не е никак лесно да се извиним. Дори да знаем, че трябва, думите “Извинявай, сгреших!” или изобщо не искат да излязат от устите ни, или излизат някак изкуствено, като стара дъвка, която вече не става за нищо. Как да се справим с предизвикателството, наречено “Извинение”?
Има един съществен момент – колкото по-близък е човекът, на когото трябва да се извиниш, толкова по-трудно се справяш със задачата. А най-сложно е, когато става дума за приятелката ти, затова ще се фокусираме върху този случай.
Първото, което трябва да осъзнаеш, е, че не си първият, на когото му се налага да се извинява по какъвто и да било повод. Без значение дали си закъснял безбожно много за срещата ви или си забравил датата, на която се навършва един месец от връзката ви, разбери – и други за го правили. И са се извинявали. Това дава някакво успокояващо чувство за общност, нали?
Второ, трябва да си наясно дали наистина си виновен. Ако се извиняваш само защото тя така иска, а не чувстваш никаква вина, просто няма смисъл. Една фалшива думичка може да оправи нещата за момента, но при следващия такъв случай на теб едва ли ще ти се иска пак да се извиняваш, без да се смяташ за провинен. И връзката ти никак няма да спечели от това.
Затова помисли – имаш ли вина и колко е голяма тя. Ако мислиш, че нямаш, обясни го спокойно на приятелката си. Кажи й, че най-лесното е да кажеш едно “Извинявай” и така да приключиш въпроса, но не искаш да си лицемерен.
Ако обаче мислиш, че трябва да се извиниш, тогава вече е друго. Да, може да не е много лесно, но трябва да го направиш мъжки. Премисли хубаво какво ще кажеш и така думите “Съжалявам, сгреших” ще излязат съвсем естествено. А, повярвай, НЯМА жена, която да не се трогне от едно искрено извинение.
Трето, не се шашкай, ако в началото ти е трудно да се извиниш. Това е нещо, което трябва да се научи, не се раждаме с умението да го правим. Спомняш ли си в детската градина да са ти казвали готови фрази, които да използваш в този, а и в други случаи? “Извинявай, мило другарче, повече няма да правя така!” Да, тогава не си знаел как човек се извинява и е трябвало да ти го кажат. Сега е същото – ако имаш проблем с това за се извиниш като пораснал човек на пораснал човек, трябва просто някой да ти каже как става. (В случая – ние!)
Е, как става?
Не е въпросът само в едното "Извинявай"…
Не е въпросът само в едното “Извинявай”. Има няколко важни момента, които трябва да имаш предвид:
1. Трябва да признаеш какво точно си направил, за да ядосаш или натъжиш твоето момиче. Все пак идеята не е да се извинявай ей така, по принцип, за озоновата дупка например!
Ако не знаеш защо ти се сърди, решението пак не е сложно – попитай я. НО внимавай как ще го направиш! Ако видиш, че е ядосана, не е добра идея да кажеш: “Виждам, че се носиш като буреносен облак. Какво е станало?” Ако ти си виновен, това никак няма да подобри ситуацията! По-добър вариант е нещо такова: “Май си разстроена и имам чувството, че е по моя вина. Направил ли съм нещо? Ако да, кажи ми, за да го поправя!”
След като тя ти каже, прецени дали имаш вина и дали трябва да паднеш на колене (това е образно казано, макар че кой знае – като нищо може да се наложи и да го направиш буквално!)
2. Признай как точно й се е отразило деянието ти. Например, представи си, че те е чакала на студа един час. Кажи й, че съзнаваш какво си направил – как е можела да се разболее, как е мръзнала заради теб и т.н. Покажи й, че напълно осъзнаваш точно защо трябва да се извиниш.
3. Е, кажи и едно “Извинявай”, де! Колкото и да са важни другите неща, и това трябва да се каже.
4. Обещай, че няма да се повтори. И гледай наистина да е така – не би искал тя да спре да ти вярва, нали? Пробвай да не правиш същото провинение за втори път и така тя ще знае, че щом си казал нещо, значи ще го направиш. А за нея да ти има доверие е много важно.
5. Поискай да ти прости. Все пак идеята не е да се самобичуваш пред нея, а тя да стои като камък. Ако си се справил с извинението, тя би трябвало да ти се хвърли на врата и всичко да е наред. Затова попитай я дали приема извинението ти – така ще й дадеш необходимия повод да ти се хвърли на врата.
Накрая, ако провинението ти е голямо, можеш да повишиш качеството на извинението си, като й купиш малко подаръче – не е нужно да е нещо скъпо, просто мил жест, за да разбере, че наистина искаш да се реваншираш. Малка картичка с няколко мили думи също е добър вариант.
НО не разчитай на подаръчетата да поправят всякакви каши, които би могъл да сътвориш! По-добре недей да рискуваш и не прави така, че да се налагат големи извинения. Защото понякога дори най-милата картичка не е достатъчна. Нещо повече, ако провинението е много голямо – например изневяра – и тя все пак реши да ти прости, идеята да си има картичка или подаръче, които да й напомнят за вината ти, не е добра. Щом ти е простила, имай предвид, че това е нещо, което тя би предпочела да забрави!