Чопърът – повече от мотор

Защо например да не удължим предната част така, че моторът да поема по-добре неравностите по пътя, което отчасти ще компенсира загубата на онези ресори под седалката? Дори можем да променим самата вилка, за да изглежда още по-жестоко. Всъщност, като се замисли човек, май най-добре да сложим по-дебела задна гума и по-тънка предна. Да сложим и едно кормило с по-удобни ръкохватки и вече имаме пред нас истинска красота.

Дали пък не забравяме нещо? Ами да – сега, когато моторът ни е по-бърз и лек, необяснимо защо приятелчето на задната седалка е взел да пада по-често. На всичкото отгоре приемат и закон, че трябва задължително да има нещо, което да помогне на нашето приятелче да остане по-дълго с нас. Оттук се появяват и готините високи задни облегалки. Да! Точно като онези, които някога имаха балканчетата… Добре де, поне почти толкова готини. По тези и други знайни и незнайни начини чопърът е еволюирал в това, което е днес: едно истинско произведение на изкуството… на колела.

Защо точно „чопър”? Ето и малко досадна терминология за по-любопитните от вас.

Наименованието „bikers” датира от далечната 1950 г. То се отнася точно за тези бивши военни, започнали първи да променят моторите си (bike – мотор). Любопитно е, че в началото тези мотори са били наричани ”bobbers”. Кръстени са така от глагола „to bob”, който освен много други неща, означава и „скъсявам” – има се предвид скъсяването на опашката на кучето, котката или друг домашен добитък. Първата работа на тези „байкери” била да скъсят калниците на моторите си (bobbing), оттам и „bobbers”.

Впоследствие обаче…