Спомняте ли си кога за пръв път видяхте чопър? Аз да, само дето тогава още не знаех, че това е чопър. Не знаех нито защо се казва така, нито какво точно го прави различен от всички останали мотори. Знаех само, че е красив, дяволски красив…
Малко история
Откъде е тръгнала цялата работа? Някъде след края на Втората световна война част от американските войници, завърнали се по родните си места, откриват, че не са особено доволни от старите си Harley-Davidson и Indian мотори. Машините, които карали в Европа, били по-леки, по-бързи и по-забавни. Тези ветерани започнали да се събират в мили, предимно алкохолни компанийки и да обсъждат доброто старо време и недостатъците на моторите си. Не след дълго те осъзнали, че машините им трябва да се променят.
Хубавото е, чe като истински патриоти тези будни младежи заложили на американското. Вместо просто да се снабдят с по-мощни мотори, внесени от UK, хората запретнали ръкави и се заели сами да подобрят машините си.
В началото принципът бил прост: „махни всичко, което не ти трябва”. На кого му трябват мигачи, предпазно стъкло, клаксон или пък преден калник? Ами ресорите (пружините) под седалката – това за какъв дявол ни е?! Предни спирачки – поредното безполезно парче метал, създадено единствено, за да ни бави. Ами тези големи фарове и резервоари? Май е по-добре да се сменят с по-малки. Ако моторът може да се движи без нещо, то значи това нещо просто не ни трябва.
Приключим ли с ‘”разтоварването”, пред нас се разкрива истинският мотор – лъскав и изчистен от всякакви ненужни парчетии. Никой обаче не е казал, че трябва да спрем дотук.
Защо например да не удължим предната част…
Защо например да не удължим предната част така, че моторът да поема по-добре неравностите по пътя, което отчасти ще компенсира загубата на онези ресори под седалката? Дори можем да променим самата вилка, за да изглежда още по-жестоко. Всъщност, като се замисли човек, май най-добре да сложим по-дебела задна гума и по-тънка предна. Да сложим и едно кормило с по-удобни ръкохватки и вече имаме пред нас истинска красота.
Дали пък не забравяме нещо? Ами да – сега, когато моторът ни е по-бърз и лек, необяснимо защо приятелчето на задната седалка е взел да пада по-често. На всичкото отгоре приемат и закон, че трябва задължително да има нещо, което да помогне на нашето приятелче да остане по-дълго с нас. Оттук се появяват и готините високи задни облегалки. Да! Точно като онези, които някога имаха балканчетата… Добре де, поне почти толкова готини. По тези и други знайни и незнайни начини чопърът е еволюирал в това, което е днес: едно истинско произведение на изкуството… на колела.
Защо точно „чопър”? Ето и малко досадна терминология за по-любопитните от вас.
Наименованието „bikers” датира от далечната 1950 г. То се отнася точно за тези бивши военни, започнали първи да променят моторите си (bike – мотор). Любопитно е, че в началото тези мотори са били наричани ”bobbers”. Кръстени са така от глагола „to bob”, който освен много други неща, означава и „скъсявам” – има се предвид скъсяването на опашката на кучето, котката или друг домашен добитък. Първата работа на тези „байкери” била да скъсят калниците на моторите си (bobbing), оттам и „bobbers”.
Впоследствие обаче…
Впоследствие обаче (края на 60-те) събирателното „choppers” се наложило като нарицателно за собственоръчно преправените мотори. Причината за това била, че този термин много по-цялостно отразява идеята, а именно – „разкарай всичко ненужно!”. Съответно „chopper” идва от глагола „to chop” – „отсичам”, „накълцвам” и други такива приятни работи.
Най-известният чопър
През годините, някъде след 1970, чопърите навлизат на пазара за по-широка публика. Започват да се чуват имената на някои по-кадърни монтьори. Някои талантливи дизайнери също се включват в бизнеса. По това време вече не се налага човек сам да преправя мотора си – вече има кой да се изцапа вместо теб.
Едни от най-прославените майстори на чопъри са Brother Ben Hardy и Cliff Vaughs. Те са хората, създали може би двата най-известни чопъра на всички времена – „Billy Bike” и „Captain America”. Това са онези прекрасни машини от филма „Easy Rider”. Дори и днес повечето хора, когато чуят „чопър”, обикновено си представят именно нещо като „Captian America”.
Друго емблематично име…
Друго емблематично име в този бизнес е Аrlen Ness. Той е започнал още през 1967г. и до ден днешен си остава един от най-известните създатели на чопъри. И то какви…
Имат ли бъдеще чопърите?
Имат и още как. Почитателите им твърдят, че няма друга машина, която да изглежда толкова добре и да е толкова приятна за каране. Това мнение споделят и момчетата от Orange Country Choppers. Макар че сигурно всички сте ги виждали по Discovery Channel, едва ли знаете, че това всъщност е една млада фирма, основана преди 10 години от обикновен металоработник. Paul Teutul старши започнал да прави чопъри в мазето си. С помощта на по-големия си син Paul Teutul младши той успява да пожъне голям успех с първия си чопър “True Blue” на Daytona Biketoberfest през 1999 г. Оттогава успехът ги следва плътно и днес те създават поръчкови чопъри за огромни фирми като Microsoft, Lincoln, Coca-Cola и други.
Десертът е на последната страница…
Какво още не съм ви казал?
Много неща, но това май е добре да го знаете. Чопър може да се направи от която и да е марка, произвеждаща подходящи за целта мотори. За повечето мотористи няма значение каква е основата на техния чопър, важен е само крайният резултат. Въпреки това винаги е имало хора, които си остават верни на традицията и не правят чопърите си от нищо друго, освен от Harley-Davidson. Повече за тях – в следващата статия… А засега ето го и десерта:
