Това е може би най-универсалният празник в света. Не всички го празнуват на 31 декември срещу 1 януари, но всички култури, които измерват времето си с някакъв календар, имат Нова година.
Интересно е, че на света му трябва доста време, за да осъзнае, че 1 януари е най-подходящата дата за начало на Новата година. В християнския свят началото на годината е било най-различно през Средновековието – на Коледа, на Великден и т.н. Едва през 16 век, начело с Венеция, европейските държави започват да празнуват Нова година на 1 януари. Постепенно всички държави, използващи Грегорианския календар, приемат тази дата за начало на всяка нова година.
Вавилон
Освен че е най-широко разпространен, този празник е и сред най-старите в човешката история. Първите сведения за подобен празник датират от преди 4000 години. Тогава във Вавилон празнували Нова година, щом видели новата луна, т.е. първата й видима част в началото на пролетта.
Всъщност началото на пролетта е доста логичен избор за начало на годината и в този смисъл древните са били доста мъдри. Все пак тогава се сеят различни култури, всичко разцъфва и т.н. – настъпва една хармония, тъй да се каже. Докато 1 януари няма такова значение и всъщност изборът му за начало на годината е чисто условен.
Вавилонците не били глупави и използвали празника, за да купонясват цели 11 дни. Може спокойно да се каже, че днешните новогодишни партита са само бледо подобие на онези празненства.
Като заговорихме за празненства, естествено се сетихме за римляните. Преди Цезар всеки император смятал, че мнението му за Новата година е най-меродавно. И всеки си местел началото както си поиска. През 46 г. пр. Хр. Юлий Цезар въвежда Юлианския календар.
Християнството
Ранната християнска църква обаче не харесвала идеята за новогодишните празненства – смятала ги за езически. Но с течение на времето църковните дейци намират за всеки езически празник християнски двойник (както е в историята на Коледа). Затова и до днес някои християнски деноминации празнуват Нова година като деня на обрязването на Христос.
Заради връзките с разюзданите тържества…
Заради връзките с разюзданите тържества на древните през Средновековието Нова година е недолюбван празник в християнския свят. В Западна Европа се празнува едва през последните 4-5 века.
Отново Вавилон
Днешната традиция на новогодишните обещания, която се среща най-вече в САЩ, също не е днешно откритие. Още вавилонците правели нещо подобно, само че обещанията им били съвсем различни от днешните. Вместо да откажат цигарите, те обещавали да върнат взетите назаем земеделски сечива.
Новото начало – бебето
Древните гърци и египтяни използвали бебетата като символ на Новата година и новото начало. Около 600 г. пр. Хр. гърците започнали да включват бебе в новогодишните празници. По това време бил празникът на бога на виното Дионис – оттогава датира традицията на новогодишното подпийване. Горкото бебе било слагано в кошница и в този вид го носели на парад като символ на прераждането на Дионис и на духа на плодородието.
Ранната християнска църква отново се опитала да затрие традицията като езическа, обаче популярността на бебето като символ била прекалено голяма и църквата за пореден път моделирала древната традиция. Просто бебето от символ на Дионис се превърнало в символ на Исус.
Храната
Традицията на празника отдавна се свързва с ядене. От най-стари времена хората вярват, че това, което ядат вечерта преди Нова година или на новогодишния ден, ще повлияе на късмета им през следващата година. В много култури се смята, че всяка храна, която е във форма на пръстен, носи късмет, защото това е символ на завършения цикъл на годината. Затова холандците например ядат понички за късмет на 1 януари.
Някога се е вярвало, че първият гост в къщата на 1 януари също вещае добър или лош късмет за следващата година. Смятало се, че най-хубава поличба е ако този първи гост е висок тъмнокос мъж.
Днес
Днешната Нова година за тези, които я празнуват на 1 януари, не идва по едно и също време за всички. За първите, прекрачили в новата година, се смятат жителите на един остров в централната част на Тихия океан – Киритимати (Коледния остров), който е част островната държава Кирибати. Островът се намира точно до Линията за смяна на датата и от него на запад тръгват новият ден и новата година.
