RSS абонамент
Меню

Интересно

Коледа – началото

Коледа?

Започва нашата специална, суперактуална серия статии за различните аспекти на Коледата! Ще стигнем и до полуголите Снежанки, обещаваме! Но всичко по реда си. Като начало, ще се поровим из дебрите на историята, за да разберем откъде идва Коледата…

Коледният празник, какъвто го познаваме днес, е резултат от натрупването на много традиции. А най-забавното е, че някои от тях даже не са християнски…

Идеята на този християнски празник е да се отбележи раждането на Исус Христос. Разбира се, датата на рождението му няма как да се знае – все пак говорим за събития отпреди 2000 години. Затова, когато през четвърти век първите църковни дейци се събрали да обсъдят кога да е този празник, им се наложило да изберат датата по някакъв друг критерий. И те решили да използват наложилите се вече римски езически традиции и да „насрочат” Коледата около дните на римските Сатурналии, които се провеждали между 17 и 21 декември.

Първото споменаване на 25 декември като рождена дата на Христос датира от 354г. Постепенно почти всички християни възприели тази дата за коледния празник, без арменците и руснаците, които празнуват на 6 януари – датата на кръщенето на Исус, както и ден на Трите влъхви.

Римляните

Сатурналиите са празненства, провеждани в древния Рим в чест на бога на земеделието Сатурн (гръцкия Кронос). Времето на празника се свързва със зимното слънцестоене. Първоначалният повод за него било построяването на храма на Сатурн, което станало на 17 декември. С течение на времето обаче римляните решили, че могат да прекарват повечко време в празненства, и така Сатурналиите се проточили цяла седмица, до 23 декември.

Сатурналиите в древен Рим

Много интересен е фактът, че древните римляни си разменяли малки подаръци по време на тези празненства – традиция, която следваме и до днес, на нашата Коледа. Прочутите със своята слабост към всякакви забавления римляни правели и нещо друго по време на Сатурналиите – легализирали хазартните игри за цялата седмица на празниците. Не че през другото време имало проблем да заложиш едно-друго!

Като цяло идеята на хепънинга е ясна – много ядене, много пиене и много… веселба! (Ах, ти, помисли си, че ще кажа „оргии”, нали? Бедните римляни, като са ги набедили, че живеят в перманентна оргия, никой не вярва, че просто залагат джобните си на зарове!) Да, ама… Няма как. Трябва да кажем истината. Освен всичко останало, по време на Сатурналиите имало повсеместно пиене до безпаметност и невероятни оргии… Сатурналиите
Което си е така, така си е. Римляните да не ни се сърдят, ама през тази една седмица вероятно никой не е оставал неощастливен… поне по няколко пъти. Затова думата „сатурналии” в християнския свят се възприема като синоним на оргии, разврат и всякакви такива работи. Сам се сещаш, че никой не е ходел на работа по време на… ами, оргията. Нищо чудно, че римският поет Катул нарича празника „най-хубавите дни”.

Много забавен момент е, че по време на Сатурналиите роби и господари сменяли ролите си. Слугите ставали господари на господарите си за една седмица. Затова робите се възползвали от случая да наругаят господаря така, че да му държи влага за една година напред, до следващия празник. А най-якото е, че за всичко това робите не били наказвани!

Не само древните римляни са празнували важните си празници през зимата – това е обща практика за много народи. Причината е, че тогава има по-малко селскостопанска работа и следователно – повече време за купон. Вилендорфската ВенераПък и връзката със зимното слънцестоене е важен фактор – езичниците са привързани към природата и промените в нея толкова здраво, колкото праисторическите хора – към Вилендорфската Венера (вдясно).

Разбира се, това не са единствените нехристиянски корени на Коледа. Има и други, но ако вземем да се ровим из тях, учените ще ни се разсърдят, че им взимаме хляба.

Християнството

Както се сещаш, във времената на ранното християнство датите на повечето празници се определят не под влияние на историческата истина, а на най-различни неща, например – изненада! – разни природни явления (пролетното равноденствие и т.н.) През трети век за пръв път се споменава датата 25 декември като рождена на Исус. Тогава още я нямало идеята, че това трябва да се празнува по някакъв начин, даже напротив – един теолог казал, че само грешниците празнуват рождения ден на когото и да било.

С течение на времето нещата се изменили. След като император Константин престанал да преследва християните и вместо това погнал нехристияните, започнал един дебат – за природата на Христос. От една страна, Александрийската школа…  
Коледните празници
От една страна, Александрийската школа поддържала мнението, че Христос е Словото Божие, превърнато в плът. От друга, Антиохийската школа твърдяла, че Христос е роден човек, а Светият дух се е вселил в него при кръщенето му. При това положение ранната църква решила да възприеме нещо средно – че от момента на зачатието си Христос е и божествен, и земен. За да се възприеме тази идея от хората, един празник, посветен на раждането на Божия син, би бил много полезен. И ето го – Коледа. През 350г. датата 25 декември е официално обявена за празник.

Средновековието

В крайна сметка причината, поради която учените имали нужда от Коледа, скоро се забравила и през Средновековието хората си празнували заради самия празник. Нещо повече, Коледата станала най-важната дата за християните-католици (за разлика от нас, православните – за нашата църква по-голям празник от Коледа е Великден). През Средновековието се зародила и практиката на коледните пости.

В самото начало 25 декември бил по-малък празник – повече се празнувало преди него. Както обикновено обаче, религия и политика са свързани като дупе и гащи и затова, след като на 25 декември 800г. папата коронясал Карл Велики за император, Коледата постепенно започнала да става все по-важна.

Момиче от Севера

Северна Европа

В далечния север (където се разхождат разни синеоки девойки в пухени кожухчета) християнството било възприето по-късно. Затова тамошните езически обреди, съществуващи по едно и също време с навлизащото християнство, се отразили доста на идеята за Коледа. Скандинавците и досега наричат Коледата Yule, което е стар езически празник, отбелязван през зимата в чест на техния бог на гръмотевиците Тор.

Късното Средновековие

Коледата вече е празник с първостепенна важност. Започват да се пеят все повече коледни песни. В началото това се правело най-вече от различни танцови групи, което карало някои хронисти да обявят коледните песни за пълен разврат, тъй като свързвали танцьорите с някогашните езически зимни празненства. (А всичко, напомнящо езичество, карало благочестивите хора да се стряскат в съня си.)

По това време англичаните въвели една съществена част от празника – английската светла бира. Няма как – и езичници, и християни изглежда предпочитат на празника да има нещо по-така за пиене.

Какво въвели предприемчивите хора в по-модерните времена? Това ще ти разкажем в следващия материал по темата!