На всеки се случва в някакъв момент. Това важи с особена сила за тези от нас, които работят дълго време едно и също нещо на едно и също място, виждат едни и същи хора, сблъскват се с едни и същи проблеми, пият кафето си в едно и също кафене. Как да се справим с досадата от рутината на работата?
Ако си от хората, които лесно оставят работата си на работното място и нямат проблем да си почиват качествено, има по-малък шанс да скучаеш в работно време. Свободното време, хобитата, уикендите – всичко това ти дава възможност да разпуснеш и досадата от повтарящото се ежедневие е по-малка. Но не всички можем да се справим по този начин, понякога скуката просто надделява. Тогава какво?
Според психолозите човешкият мозък се нуждае от постоянна и разнообразна стимулация, за да работи добре. Въпреки че той се учи именно чрез повторение, в един момент му трябва нещо ново. След като дългото повтаряне си е свършило работата и мозъкът е овладял някакво умение, той иска ново предизвикателство. И ако не го получи, му става скучно.
Един от начините да поддържаме интереса на мозъка си към работата е да използваме знанията и уменията, които сме придобили в работната си среда, извън нея. Предлагайки на мозъка да прави познати неща, но с различна цел и в различни обстоятелства, е много добър стимулатор. Но да бъдем по-конкретни.
Единият вариант е да предложиш услугите си на специалист, за да помогнеш на тези, които сега навлизат в работата. Предложи да обучаваш стажанти, да изнесеш някоя лекция, да подготвиш проект, който не е свързан пряко с работата. Говорейки за работата си и представяйки уменията си пред другите, ти повдигаш самочувствието си и се откъсваш малко от преките си задължения, като същевременно оставаш на професионална вълна.
Ако на работното ти място се прави нещо „извънкласно” – бюлетин, вестник, различни извънработни събития, включи се. Така ще разнообразиш работата си, а и ще направиш впечатление като заинтересована личност.
Понякога причините за скуката обаче са по-сериозни…
Понякога причините за скуката обаче са по-сериозни и не включват само дългото време, прекарано на едно работно място. Те могат да са най-различни – например, ако работим нещо, което е под възможностите ни, логично не използваме цялата си енергия и това, което остава, е именно скуката. Друга сериозна причина е, ако работата ни е такава, че въпреки усилията ни, няма никакви изгледи да повишение и развитие.
Срещу това няма незабавно средство. Важно е обаче проблемът да се осъзнае и да се предприемат мерки, защото колкото по-дълго страдаме от скуката, толкова повече ще потъваме в нея и толкова по-трудно ще се измъкнем.
Ако установиш, че отегчението ти е резултат от работната ти дейност като цяло, а не от част от нея, трябва да действаш. Можеш да говориш с шефа си и да споделиш, че искаш друга позиция, други преки задължения и нови предизвикателства. Ако това е невъзможно, имаш два варианта – или търсиш нова работа, ако положението е непоносимо, или се научаваш да се справяш с това, което вече ти е омръзнало. Може би ти звучи като вид мазохизъм, но все пак вероятно си имал избор, приемайки тази работа, следователно все нещо в нея ти харесва. Припомни си какво е то и се старай да работиш така, че да го „съживиш”. Пробвай да научиш нещо ново за работата си, научи нов начин да се справяш с нещо, запиши курс, който ще те направи по-конкурентноспособен и т.н. С една дума, направи всичко, което би направило ежедневието ти по-разнообразно, а работата ти – по-интересна.
Ако обаче приемем втория вариант – че, избирайки тази работа, си го направил, защото е нямало друг начин, и сега скуката те убива, тогава не се старай да свикваш и да се бориш с еднообразието. Намери нещо друго, което искаш да работиш. Ако за това „друго” ти липсва квалификация, запиши нещо, което да учиш, докато работиш – задочно висше, някакъв курс, магистратура… Така дори сегашната ти работа вече няма да ти се вижда толкова скучна, защото ще знаеш, че паралелно с нея се развиваш и че крайната ти цел е да работиш това, което ти харесва. А именно там е най-голямата тайна на борбата със скуката на работното място – да харесваш това, което правиш, и да го правиш с желание.