Открай време хората полудяват, когато чуят, че нещо е афродизиак. Дори ако това нещо е… насекомо! Което си е странно, откъдето и да го погледнеш, и затова ние се заехме да разнищим мистерията, наречена “испанска муха”.
Всъщност това е вид бръмбар от едно бръмбарово семейство, което има доста лоша репутация. Причината е един отровен химикал, наречен кантаридин, който цялата рода на испанската муха се чувства длъжна да пръска наоколо. Което си е гадничко, като се има предвид, че въпросното вещество води до поява на мехури по кожата, както и до болезнени подутини за този, който е изпръскан с него.
Както много неща в природата обаче, и кантаридинът има и положителни качества – в медицината се използва за премахване на брадавици. Именно заради това той се събира (не искаме да си представяме как точно) от рода на нашия приятел испанската муха. Тя е любимият производител на въпросния химикал за учените по белия свят.
Може би това се дължи на факта, че испанската муха е истинска красавица…
Добре де, явно не е това. Може да е зеленият й цвят. (Или фактът, че животинчето съдържа в себе си до 5% от ценния химикал.)
Така или иначе, намирането й е трудно – насекомото е дълго около 2 см и широко около половин. Като се представиш това малко зелено нещо върху растенията, върху които обича да живее, можеш да се сетиш, че намирането на кантаридин не е никак лесна работа.
Но да се спрем на най-интересната част – афродизиак ли е или не испанската муха?
Първо трябва да обясним, че с горкото животно се постъпва доста зле, когато трябва да се използват предполагаемите му възбуждащи свойства. А именно – стрива се на прах… (На това място се питаме спят ли природозащитниците; или може би смятат, че всяко нещо, по-малко от гризли, е твърде малко, за да бъде защитено…)
Та този прах често се дава на домашни животни с цел да ги вдъхнови да се чифтосват. Горките животни нямат думата да откажат, а на бас, че биха искали – въпросният прах е горчив и мирише гадно.
Всичко е свързано с кантаридина…
Всичко е свързано с кантаридина. Той дразни тъканите и предизвиква приапизъм – това са прочутите му възбудителни свойства и затова той е даван не само на животни, но и на хора. За какво точно става дума?
Когато един мъж изпие въпросния прах, кантаридинът се изхвърля от тялото чрез урината. Но тъй като това “чудо на природата” е дразнещо, то причинява възпаления навсякъде, откъде мине, – т.е. по целия път на урината от бъбреците, по пикочопроводите, през пикочния мехур, до пикочния канал и гениталиите. (Това важи и ако го изпие жена.) Всичко това у мъжете причинява приапизъм – тежко състояние, което изисква лекарска намеса. (То може да се причини и от други неща.)
То се състои в това, че ерекцията на мъжа не може да спадне с часове, въпреки че липсват физическа или психологическа стимулация. Положението е сериозно, защото може да причини всякакви гадости – нарушено кръвоснабдяване на пениса, съсиреци и изобщо увреждания на кръвоносните съдове, които могат да доведат до импотентност. В много сериозни случаи на нарушено кръвоснабдяване липсата на достатъчно кръв може да доведе до гангрена, която се лекува по един-единствен начин – отрязване на пениса.
Дори да не се стигне дотам, испанската муха пак е опасно нещо. Вярно е, че има възможност да се приеме много малка доза, която наистина да подейства като афродизиак. Но въпросът е там, че тази доза е толкова миниатюрна, че е много лесно да се завиши и да се стигне до гореописаните гадости. И не само до тях – могат да се появат болезнено уриниране, треска и понякога кръв в урината. Възможно е и перманентно увреждане на бъбреците и половите органи.
С една дума, най-добре е да оставим бръмбарчето да си живее със своя кантаридин и да му се радва – ние не го искаме! Пък и има къде-къде по-приятни афродизиаци!
Все пак човешкият гений не се е спрял само до тези свойства на бедната муха. От най-древни времена хората са използвали и нея, и други представители на рода й за най-шантави неща…
В древен Китай например испанската муха и роднините й били смесвани с изпражнения, арсеник и самакитка и от този невероятен коктейл се получила първата записана в историята миризлива бомба.
В Древния Рим, както можеш да се сетиш, повече се интересували от мушицата като афродизиак. Ливия, съпругата на император Август, сипвала прашец от насекомото в ястията на гостите си с надеждата, че това ще ги накара да вършат неприлични неща – така тя по-късно можела да ги изнудва.
Самият крал Слънце Луи XIV е изпитал върху себе си действието на испанската муха. Черната магьосница Ла Воазан направила чудна смеска за краля – испанска муха плюс сушена къртица плюс кръв от прилеп. Всичко това било пуснато в храната на краля с цел той да скочи по-бързо в леглото на поредната си метреса мадам дьо Монтеспан. (Която явно не е била особено привлекателна, щом й се е налагало да прибягва до такива гадости, за да прелъсти краля.)
Друг наш любим герой също бил замесен в скандал с испанска муха – маркиз дьо Сад. На една оргия той дал от този афродизиак на няколко проститутки, заради което бил съден за отравяне и содомия. (Содомията вероятно се отнася до друга оргия.)
Испанската муха е използвана и за още неща – като средство за абортиране, като стимулант (кое му е лошото на кафето?!?) и като отрова. Последното явно е било добро хрумване, защото въпреки гадния си вкус, прахта от испанската муха не се усещала, когато се смеси с храната. Смесена с арсеник, испанската муха била бърза и безболезнена отрова, любима на прочутия италиански род Медичи.
Най-забавното е, че насекомото е навлязло дори в кулинарията – по едно време от него се правели една поправка и един конфитюр!
Използването на испанска муха е позволено само за разплод на добитък и в медицината, за лечение на брадавици. Има препарати, които се казват “Испанска муха” и които в повечето случаи съдържат разни други билки. Във всеки случай, вратовръзката казва: да оставим мушицата намира и да се съсредоточим върху разни по-приятни афродизиаци като бутилка вино и красива жена по бельо…
