RSS абонамент
Меню

Мъж от историята

Маркиз дьо Сад

Кейт Уинслет и Джефри Ръш в "Маркиз дьо Сад"Всички са чували за френския аристократ Донатиен Алдонз Франсоа, маркиз дьо Сад (1740 – 1814). Той е един от мъжете в историята, които оставят на поколенията името си под формата на нарицателно. В случая думата е „садизъм”, а значението й е свързано с любимите занимания на маркиза в леглото.
Прочети за маркиза, който до самия край на живота си скача в леглото с кого ли не и то по всевъзможни начини (различните начини не се отнасят до самото скачане, а до това, което следва).
Ексцентричният (това е слабо казано!) маркиз е роден в дворец в Париж. Като млад има кратка военна кариера. Участва в Седемгодишната война и след като се връща, се впуска да преследва някаква жена, която обаче го отхвърля. Скоро след това баща му урежда брака му с госпожица дьо Монтрьой.
Както можеш да се сетиш, нашият герой не е най-примерният съпруг на света. Семейният му живот е общо взето извън семейството му, макар че явно от време на време се сеща и за жена си – все пак двамата имат три деца (освен ако тя не се е сещала за някой друг). Междувременно като част от бохемския си живот маркиз дьо Сад има постоянни забежки с проститутки и служители в замъка си, които са и от двата пола. И, както се сещаш, изнасилванията, малтретиранията и т.н. са редовна част от този сексуален живот – ненапразно садизмът носи името на маркиза.
Кейт Уинслет и Джефри Ръш в "Маркиз дьо Сад"Много интересно е, че в тези си забавления маркизът понякога си има компания – собствената му съпруга. Нещо повече, към сексуалната комуна се присъединява и балдъзата (нали знаеш, който има балдъза…) – сестрата на мадам дьо Сад идва да живее в семейния замък и това я праща право в леглото на похотливия й зет.
През 1772 маркиз дьо Сад е замесен в един случай с натравяне на проститутки с предполагаемия афродизиак испанска муха…

Маркиз дьо СадПрез 1772 маркиз дьо Сад е замесен в един случай с натравяне на проститутки с предполагаемия афродизиак испанска муха (да, това е насекомо). Заради това похотливецът е осъден на смърт за содомия, но успява да избяга в Италия. Много интересно е, че неговата тъща издейства осъждането му.
Скоро маркизът е заловен, после отново избягва, крие се… И написва първата си книга – да, освен, че обича садистичния секс, маркиз дьо Сад е и писател. Работите му са философски и порнографски (понякога само едното, понякога и двете).
Отново в своя замък, все още криейки се, сластният аристократ продължава да спи със свои прислужнички. През 1777 бащата на една от тях идва да му търси сметка, стреля по него и не улучва за съвсем малко.
Същата година маркизът е подмамен в Париж да посети предполагаемо болната си майка (която всъщност вече е починала). Така най-накрая го арестуват. През 1778 той успешно обжалва присъдата си, но остава в затвора. Избягва, но пак го залавят – май не е бил много ловък беглец. Все пак си е уплътнил времето в зандана – с писане.
Маркизът прекарва в същия затвор още седем години, след което, през 1784, е преместен в Бастилията. Оттам го преместват десетина дни преди превземането на затвора, което слага начало на Великата френска революция (14 юли 1789). През цялото време маркиз дьо Сад продължава да пише. Това е така, защото другото му любимо занимание – да притиска прислужници в ъглите – вече е малко невъзможно. Един от трудовете му се казва „120-те дни на Содом”…

Кейт Уинслет и Джефри Ръш в "Маркиз дьо Сад"Един от трудовете му се казва „120-те дни на Содом”, но той е загубен при преместванията на маркиза от затвор в затвор.
Маркизът е освободен през 1790, след като присъдата му е отменена. Скоро се развежда с жена си.
Вече свободен, той публикува анонимно някои свои творби. По това време макриз дьо Сад се кротва, след като среща Мари-Констанс, бивша актриса и майка на шестгодишно момче, която е изоставена от съпруга си. Двамата остават заедно до края на живота на маркиза. По това време застарелият сладострастник е изключително надебелял.
Интересно е, че маркиз дьо Сад успява да се приспособи към новата политическа обстановка след революцията, нарича се „гражданинът Сад” и дори успява да заеме някои важни постове, въпреки аристократичния си произход. След една негова публикация обаче нещастникът отново е затворен за около година. Едва избягва гилотината, по всяка вероятност поради административна грешка.
През 1801 Наполеон Бонапарт заповядва да се арестува авторът на две анонимни творби, който се оказва… нашият приятел. Маркиз дьо Сад е затворен за пореден път без процес и присъда. В затвора е обвинен, че се е опитал да прелъсти млади съкилийници, затова е преместен в друг затвор. Семейството му се намесва и маркизът е обявен за невменяем и преместен в приют за душевноболни. Констанс отива да живее при него.
Но вълкът не си е променил нищо. Маркизът започва връзка с тринадесетгодишната (?) Мадлен, която работи в приюта. Интригата продължава цели четири години, до самата смърт на маркиза през 1814. Остава си похотливец до края. Смъртта му е последвана и от изгаряне на всички негови непубликувани творби. Изгаря ги синът му.