Еротичен разказ – 5

Някаква сянка падна върху нея. Тя отвори очи. 

– Ти?!?

Агент К. клекна до нея. Ада седна на пясъка и се втренчи в него. Не го беше чула да се приближава, но явно пясъкът беше заглушил стъпките му. Тя го гледа невярващо няколко секунди. Той също седна.

– Да, аз… Предположих, че ще те намеря тук.

– Но… Какво стана? Правихме секс, после не помня нищо. Как се озовах тук? Ти как дойде? 

Той повдигна вежди:

– И аз не съм много сигурен. Предполагам, че са ни пуснали. Аз също нямам никакъв спомен. Събудих се на няколко метра оттук, навътре в сушата в една горичка. Предположих, че щом са пуснали мен, и ти ще си някъде наоколо. 

Ада започваше да обмисля нещата.

– Да, но… Защо са ни пуснали? Той искаше да ни накаже. Искаше да ни убие. Освен това знаем твърде много неща за него.

– Цезар знае, че не бихме направили нищо. Каквото и да знаем, не бихме го издали, защото нито ти, нито аз имаме желание да се замесваме с полиция. Решил е, че не си заслужава да убива още хора.

Ада го погледна. Наистина ли мислеше това, което говореше? Нещо я караше да се съмнява, че един убиец би се отказал от жертвите си, които е имал на свое разположение, в затвор на края на света, където никой не може да ги намери; а и едва ли някой има желание да ги търси.

– Не вярвам. Мисля, че и ти не го вярваш. Той ни мрази и има всички шансове да ни убие безнаказано. Защо ще се отказва? Не разбирам…

Мъжът не каза нищо. И той мислеше и Ада виждаше как на челото му се появява бръчка от свитите вежди. Да, и той не смяташе, че всичко е свършило, но не искаше да й го каже. 

– Какво ще правим сега? – гласът й беше много тих.

Той продължаваше да мълчи. Беше като статуя, сякаш не я чуваше изобщо. Ако бяха прави и Цезар не ги беше пуснал, значи сега, на този самотен плаж, те бяха в още по-голяма опасност, отколкото в подземието на голямата вила. Може би играта на котка и мишка продължаваше. Те бяха мишката и усещаха, че капанът може да щракне във всеки момент…