Заровете

16 век. Английският крал Хенри Осми е запален играч на зарове и се готви за пореден път да играе със сър Майлс Партридж. Двамата са играли неведнъж и то толкова ожесточено, че са предизвиквали всеобщ интерес. И така, кралят е готов за поредната среща, само че този път е готов и за друго – за необикновен залог. Понеже все пак е крал, той може да заложи всичко, дори камбаните на катедралата „Сейнт Пол”, църквата-символ на Лондон. Кралят се чувства късметлия и хвърля смело. Но късметът е на страната на сър Майлс. Хенри губи камбаните. За да ги дадат на сър Майлс, трябва да ги свалят, а той, за да може да ги продаде, заповядва да ги разтопят.

Това е само една страница от дългата история на заровете.

Преди няколко хиляди години, когато природата все още имала особен смисъл и зад всяко дърво се криел я бог, я някоя нимфа, човекът имал нужда да знае какво го чака в бъдещето. Затова измислил всякакви начини. Още преди астрологията, звездите и картите пробвал да хвърля костилки и по тях да гадае. После продължил с клечки, миди, черупки от орехи и камъчета. И стави на копитни животни. Докато не се появили шаманите, за да окупират тази дейност само за себе си.

Но междувременно хвърлянето на разни неща се превърнало и в друго – в игра. А самите неща – в познатите ни днес кубчета с точки. Много е трудно да се каже кога точно животинските кости са се превърнали в кубчета, но се знае, че и двете се използвали паралелно. Много малко неща са сигурни по тези въпроси – все пак говорим за праисторията.

Заровете са най-старото познато на човека средство за игра…