16 век. Английският крал Хенри Осми е запален играч на зарове и се готви за пореден път да играе със сър Майлс Партридж. Двамата са играли неведнъж и то толкова ожесточено, че са предизвиквали всеобщ интерес. И така, кралят е готов за поредната среща, само че този път е готов и за друго – за необикновен залог. Понеже все пак е крал, той може да заложи всичко, дори камбаните на катедралата „Сейнт Пол”, църквата-символ на Лондон. Кралят се чувства късметлия и хвърля смело. Но късметът е на страната на сър Майлс. Хенри губи камбаните. За да ги дадат на сър Майлс, трябва да ги свалят, а той, за да може да ги продаде, заповядва да ги разтопят.
Това е само една страница от дългата история на заровете.
Преди няколко хиляди години, когато природата все още имала особен смисъл и зад всяко дърво се криел я бог, я някоя нимфа, човекът имал нужда да знае какво го 
чака в бъдещето. Затова измислил всякакви начини. Още преди астрологията, звездите и картите пробвал да хвърля костилки и по тях да гадае. После продължил с клечки, миди, черупки от орехи и камъчета. И стави на копитни животни. Докато не се появили шаманите, за да окупират тази дейност само за себе си.
Но междувременно хвърлянето на разни неща се превърнало и в друго – в игра. А самите неща – в познатите ни днес кубчета с точки. Много е трудно да се каже кога точно животинските кости са се превърнали в кубчета, но се знае, че и двете се използвали паралелно. Много малко неща са сигурни по тези въпроси – все пак говорим за праисторията.
Заровете са най-старото познато на човека средство за игра…
Заровете са най-старото познато на човека средство за игра. В древноегипетски гробници са открити зарове, за които се предполага, че датират от 6000 години пр. Хр. Има и запазени рисунки на фараони, които хвърлят зарове. Но най-интересното при заровете е, че не може да се каже от кого и къде точно са били измислени. За разлика от много други игри, хвърлянето на зарове се е появявало на различни места, независими едно от друго.
Древните гърци и римляни също били много запалени по игрите със зарове. Причината зарът да стане популярен тогава е, че се е смятало, че самото хвърляне е на късмет. Изходът от хвърлянето бил подвластен на богинята 
Фортуна – тя определяла как ще паднат заровете. Затова чрез тях се определяли и много важни неща – разделяли се наследства, избирали се ръководители и т.н.
Друг е въпросът, че официално хазартът бил забранен в Римската империя, като се изключи веселите дни на Сатурналиите. През останалото време действали сурови закони за хазарта. Например, ако човек разреши в къщата му да се играят хазартни игри, дори да бъде измамен, няма право да съди тези, които са го измамили.
От времето на римляните са останали и исторически моменти, свързани със заровете. На 10 януари 49 г. пр. Хр. Юлий Цезар произнася фразата „Alea iacta 
est” („Зарът е хвърлен”), позната още от гръцкия драматург Менандър. С тези думи Цезар пресича река Рубикон и започва Гражданската война срещу Сената в Рим.
Германските племена били много запалени по заровете, разказва римският историк Тацит. Според него някои мъже от тези племена били толкова пристрастени, че когато вече не им оставало нищо за залагане, били готови да заложат собствената си свобода.
Игрите със зарове ставали все по-популярни, като през 15 век започнали редовно да се играят в английските кръчми. Вероятно този вид хазарт е станал твърде популярен по това време, ако съдим по английската поговорка „Най-доброто хвърляне на заровете е да ги хвърлиш на боклука.”
По-късно, през 18 век, в Китай…
По-късно, през 18 век, в Китай от заровете произлязло доминото. Една плочка домино всъщност произлиза от две от страните на зара.
Измамите
Колкото е стара историята на зара, толкова е стара и историята на измамите с него. Още от най-далечни времена хората са започнали да печелят по втория начин игрите със зарове.
Методите са най-различни. Най-честите са слагане на малки тежести на едната вътрешна стена на зара, за да пада той по-често на дадена страна. Такива зарове са намерени в руините на не един древен град, например Помпей. По-късно, през Средновековието, църквата се опитала да забрани заровете, но това не дало 
резултат. Гилдиите на производителите на зарове пък се опитали да забранят разпространението на фалшиви зарове, но и това не помогнало и ловките измамници и крадци успявали да лъжат по този начин.
Интересни са материалите, от които са се правели зарове. В началото най-разпространени били тези от слонова кост и други животински кости. След това се правели и от глина, животински зъби и рога, семена, черупки, бронз, ахат, оникс, кехлибар, алабастър, мрамор, кристали. По-заможните можели да се похвалят и със зарове от скъпоценни камъни, злато, сребро и дори порцелан. В днешните казина заровете са направени от пресован целулозен ацетат.
Куб?
През 50-те години на 20 век доста популярни стават заровете, които не са кубове. С тях се играе в различни стратегически игри, игри с карти и игри с роли. Тези зарове могат да са в най-различни форми. Но и те не са откритие на нашето време – има такива екземпляри и от Древния Рим.
Има и сферични зарове. Интересно е, че ако се търкалят по абсолютно равна повърхност, те могат да се ползват точно като нормален зар. Вътре в сферата има кухина с осем стени, в която се движи малка тежест, което кара зара да спре така, че да покаже една от шестте си страни.