Днес, когато чуем за „Свети Валентин”, си представяме изобилието от червени сърчица по магазините, както и всевъзможните подаръци, които отвсякъде ни предлагат да вземем на приятелките си. Дали ще са свещи, гащи или бижу няма значение – важното е да е във формата на сърце! Сред тази сърдечна еуфория тук-там се надигат гласове, които твърдят, че този католически празник няма място в нашите традиции и че е къде-къде по-здравословно да празнуваме хубавия български празник Трифон Зарезан (на това място дълбоко се замисляме…)
Но не искаме да се самовъвличаме в спорове относно празнуването на 14-и февруари. Идеята ни е да ти разкажем малко за корена на празника от времето преди неговата комерсиализация…
Следите на католическия светец Свети Валентин, който е дал името си на празника на влюбените, се губят далеч в 3 в. пр. Хр. Нещо повече, не само се губят, ами и се разтрояват – според Католическата енциклопедия има поне трима Свети Валентиновци, двама от които са живели през въпросния 3 в., които могат да се борят за честта да са основали празника на влюбените. За времето, през което е живял третият Валентин, не се знае нищо.
Трудностите по идентифицирането на светеца, дал началото а празника, идват и от това, че името Валентин е доста често срещано по времето на Късната Античност заради връзката с латинското valens, което означава „силен”.
Празникът
Много интересен е фактът, че, както в случая с Коледа, е вероятно празникът на Свети Валентин да е бил… Празникът
Много интересен е фактът, че, както в случая с Коледа, е вероятно празникът на Свети Валентин да е бил лансиран с цел да замести един езически празник – Луперкалиите. Въпреки че тази връзка е по-скоро отхвърлена, този езически празник привлече интереса ни и затова ще кажем няколко думи за него.
Името Луперкалии идва от lupa – вълчица (лат.) заради символа на Рим. Другото име на празника е Februatio ,а самия ден – diesfebruatus (от латинското februare – пречиствам). От този корен идва и името на месец февруари, последния месец от римската година, която започва през месеца на бог Марс – март. Интересно е, че английската дума за треска – fever – идва от същия корен заради пречистващия си ефект върху организма. Самите празненства се състояли на Палатинския хълм в Рим, а идеята им била да се изкупят греховете и да се пречисти новият живот, който идвал с пролетта.
Съвременните празници са по-свързани с Древността, отколкото може би предполагаме. Денят на Свети Валентин вероятно има връзка и с древногръцката традиция – според нея периодът между средата на януари и средата на февруари е посветен на свещения брак на Зевс и Хера (на това място се попитахме какво точно му е свещеното, след като Зевс не се спира да изневерява, ама айде.)
Обичаите
Обичаите, с които днес свързваме деня на Свети Валентин, водят началото си от Късното средновековие, от Англия и Франция. Оттогава 14 февруари се свързва с романтиката и любовта. Според тогавашните хора на 14 февруари – в средата на втория месец от годината – птиците започват да се чифтосват. Затова се смятало, че този ден е на влюбените и че е подходящ момент за писане на любовни писма и подаряване на подаръци.
За тези обичаи е писано и във френската, и в английската литература от 14 и 15 век. Именно писателите са тези, които създават легендите около образа на Свети Валентин, най-вече Джефри Чосър и неговият кръг. Тази легендарност и липсата на конкретни исторически данни са причините, поради които Католическата църква изважда деня на светеца от църковния календар през 1969.
Самите легенди, създадени за Свети Валентин през Късното средновековие, са много. Една от най-известните е…
Една от най-известните е, че по времето на император Клавдий Втори на римските войници било забранено да се женят и затова Свети Валентин тайно организирал сватби. Друга пък се счита за легенда за валентинките – че в нощта преди Валентин да бъде убит заради това, че е християнин, той тайно пратил любовна бележка на дъщерята на надзирателя си. Бележката била подписана „От твоя Валентин”.
Първата валентинка
Въпреки предполагаемата бележка на светеца, смята се, че първата валентинка е от 1415г. и е поема, написана от Орлеанския херцог Шарл. Той я посветил на съпругата си. Освен романтика тук има и доста драматизъм – посланието е написано в Лондонската кула, по време на дългото затворничество на херцога.
Днес
В началото хората изразявали любовта си един към друг на 14 февруари чрез ръчно написани послания. От 19 век насам любовните бележки вече не важат – хората си купуват готови картички. Но това не е най-интересното. Приблизително един БИЛИОН валентинки се продават по света всяка година! Това поставя празника на второ място по изпращане на картички след Коледа. Още една подробност – около 85% от купувачите на валентинки са жени…
Въпреки че под това име празникът се отбелязва най-вече в Европа и Америка, в много култури има негови еквиваленти.
