24 февруари 201

Мечокът и заекът били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и Заю е много омърлушен.
– Какво става, бе, Заю?
– Мани, мани! Получих повиквателна за казарма!
– Е, и к’во?
– Ще ме вземат! А аз не искам да ходя войник!
– Чакай да помислим – казал мечокът и двамата седнали върху пъновете да помислят.
Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал:
– Виж к’во! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!
Помислил Заю и рекъл:
– Верно, бе! Дай да го направим!
Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващия ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.
– К’во стана, бе, Заю? – попитал мечокът.
– Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!