Сексът и средновековието: дворцова любов

Изневярата: напълно недопустима

Средновековната църква не допуска никакви други форми на секс освен между двама души, които са женени, с цел създаване на поколение. А най-добре е да се откажеш съвсем от секса, да се обречеш на безбрачие и да отидеш в манастир. Най-добре от гледна точка на спасението на душата ти, тоест. Така или иначе, сексът преди или извън брака се е смятал за нещо напълно недопустимо.

Особено в дворцовите среди и сред благородниците, при които изневярата означавала, че не могат да бъдат сигурни, че потомството им е наистина тяхно.

Известна е например историята на трите снахи на френския крал Филип IV Хубави, управлявал между 1285 и 1314 г., които доста си изпатили от суровите средновековни нрави (повече обаче си изпатили любовниците им).

Всичко се случвало в една стара бойна кула край Сена. Там предполагаемо (историците нямат консенсус по въпроса) две от снахите на френския крал – Бланш и Маргарет – се забавлявали с двама от неговите рицари. Под “забавления” се имат предвид ядене, пиене и секс. Третата снаха – Жана (или “Жан”, както е правилното, макар и необичайно за нас френско произношение) – била обвинена, че най-малкото е знаела какво се случва, а може и самата тя да е имала извънбрачна връзка.

Оказало се, че това, което за кралските снахи си било един супер добър купон, за обществото било едновременно морално, престъпно и уронващо кралския престиж.

Заради всичко това и трите снахи били изпратени в затвор, като впоследствие само Жан била освободена, след като съпругът й станал крал. Той така и нр повярвал на обвиненията срещу нея.

Обвинените рицари обаче нямали този късмет. Те били екзекутирани, като по всяка вероятност преди това са били измъчвани, за да си признаят, че са правили секс с кралските снахи. Също по всяка вероятност са били и кастрирани. Доста височка цена, колкото и да са били вървежни Бланш и Маргарет.

Ролята на свещениците

Като цяло от тях се очаквало не само да проповядват благочестие, но и да докладват случаи на изневяра и като цяло извънбрачни сексуални връзки. Наказанието за подобни неща не винаги е било толкова тежко, колкото за горките рицари, за които споменахме по-горе. Често прелюбодейците се разминавали само с покаяние, което обаче можело да продължи доста дълго време.

Градът и селото

В селата нещата не стояли по толкова строг начин. На теория и там се забранявал сексът между хора, които не са в брак помежду си, но на практика нарушения на тази забрана се наблюдавали доста често. Грешниците се разминавали с покаяние, а ако ставало дума за секс преди брака, свещеникът обикновено просто принуждавал нетърпеливците да се оженят.

Очаквайте още по темата, която се оказа доста интересна.