Мотивите на Норвежкия Нобелов комитет са „извънредните дипломатически усилия“, които американският президент е положил за подобряване на сътрудничеството между народите. Сред тях са опитите на Барак Обама да намали запасите от ядрени оръжия. Освен това според комитета американският президент е създал нов климат в международната политика. Отбелязва се и фактът, че преговорите и диалогът са предпочитаните „оръжия“ на Барак Обама.
Въпреки че американският президент не е имал достатъчно време, за да свърши всичко, което е планувал – той встъпи в длъжност едва преди осем месеца, – комитетът е преценил, че постигнатото от него заслужава Нобелова награда. Председателят на комитета Торбьорн Ягланд казва, че наградата не е за това, което може да стане в бъдеще, а за постигнатото до момента и че това отличие има за цел да мотивира допълнително бъдещата работа на президента в полза на световния мир.
Барак Обама е четвъртият президент на САЩ, който получава Нобелова награда след Теодор Рузвелт (1906 г.), Удроу Уилсън (1919 г.) и Джими Картър (2002 г.).
Според волята на Алфред Нобел, който е швед, наградата за мир на негово име се дава на лауреат, избран от норвежкия парламент. Причината е, че по онова време (края на 19 век) Швеция и Норвегия са в съюз, като външните им отношения се ръководят изцяло от Швеция. Затова Нобел е преценил, че норвежкият парламент ще е по-безпристрастен в избора си на личността, която най-много е допринесла за световния мир в съответната година. Парламентът избира Нобеловия комитет, който от своя страна решава на кого да даде наградата и я връчва на специална церемония.
Барак Обама ще получи отличието на 10 декември в Осло.