Шефът е особено нещо – ако е свестен, може да направи работата ти лека и приятна, а ако е гад, може да направи работния ти ден дълъг колкото година. Лошото на гадните шефове е, че те се предлагат в най-разнообразни разновидности и всеки подвид на вида „гаден шеф” има нужда от специално третиране.
Тук слагаме малка скоба. Преди да търсиш начини да се противопоставиш на гадния шеф, замисли се дали наистина проблемът е в него. Той ти е ядосан от една седмица и те гледа на кръв. Без причина? Или защото през тази седмица си закъснявал почти всеки ден за работа с по един час?
След като си преминал този въпрос и си убеден, че не ти си проблемът, вече можем да си говорим за различните типове гадни шефове. Започваме с един по-обобщен вид, който се среща много често:
Тормозещият, вечно критикуващ и недоволен шеф
Това е типът шеф, който никога не е доволен от теб, винаги има невъзможно високи изисквания, поставя нереално кратки срокове за задачите, с които те товари и като цяло се държи ужасно с подчинените си. Което от своя страна им пречи да работят добре.
Какво да правим?
Ако шефът е непоносим дотолкова, че да ти се иска да напуснеш, може би това е най-добре за теб, но пък не винаги можеш да си го позволиш. Ако работата ти харесва, заплатата е добра и имаш възможност да научиш и постигнеш много, обяснимо е да не искаш да напуснеш заради тормозещия шеф. Обаче трябва да се справиш някакси с положението.
Първо, старай се да бъдеш безупречен. Ако той си търси повод да те тормози и критикува, направи намирането на повод възможно най-трудно, като си вършиш добре работата.
Второ, ако чувстваш лично отношение, говори с него. Поискай среща на четири очи, не прави драми пред всички колеги – това по-скоро ще влоши нещата. Идеята не е да правиш риалити на работа.
В разговора с него бъди спокоен…
В разговора с него бъди спокоен, не викай и не избухвай. Твоята цел при тази среща е да покажеш уважение към него, даже да не изпитваш нищо подобно. Няма как, ако искаш да си запазиш работата и да спечелиш по-добро отношение, ще ти се наложи да бъдеш малко лицемерен. Обясни му спокойно, че искаш да знаеш къде бъркаш и како точно иска от теб. Фокусирай се върху неговите изисквания, а не върху своите – това ще поласкае самолюбието му и ще го накара да чувства контрол над ситуацията. Намекни, че срещу това да изпълняваш това, което той иска, ти искаш само да се държи с теб човешки. Не го обвинявай, не се конфронтирай излишно. Просто кажи, че искаш да знаеш как да работиш така, че той да е доволен. (Мисли си, че някой ден, като се издигнеш, ще можеш да му споделиш, че изобщо не си го харесвал и че си искал да му угодиш само защото по някаква причина се е оказал твой шеф. Но това е за по-късно.)
Обърни се към висшестоящ. Това би трябвало да е последната ти стъпка, преди да решиш да напуснеш, защото фактът, че си се оплакал на неговия шеф, ще накара шефът ти или да се стресне и да престане да бъде задник, или да ти насъбере още повече. Във втория случай ще бъде невъзможно да останеш на работа, затова трябва да си готов и за този вариант, щом решиш да говориш с висшестоящ. Обясни спокойно какъв е проблемът и кажи, че така не можеш да работиш. Помоли или за помощ, или за преместване, ако това е възможно. И бъди готов, ако и това не се получи, да потърсиш препитание на друго място.
Добре е, ако имаш възможност, да се обърнеш към някого на висок пост, с когото вече си успял да изградиш някакви приятелски или поне колегиални отношения. Ако има такъв висшестоящ в компанията/фирмата и т.н., тогава той може много да ти помогне в борбата с неприятната личност на прекия ти началник.
Ако вече си пробвал всичко
Ако си пробвал всичко и нещата просто не се получават, помисли за друга работа. Колкото и да е хубаво мястото, със сигурност не е единствено. Твоето спокойствие трябва да е най-важно за теб, а никой не може да работи спокойно и добре във враждебна среда. Така че неприятните чувства към шефа в крайна сметка ще пречат на твоята работа и на твоето развитие. Хората трудно се променят, затова не се опитвай да обясниш на шефа, че е задник. Потърси си друга работа.
Случаи, в които не трябва да се сърдиш на недоволния и критикуващ шеф
Да, има и такива…
Да, има и такива:
Ако просто маниерът му на работа е такъв. Хората са различни и методите им на управление също. Някои са спокойни и предпочитат да решават проблемите със спокоен разговор, а не с викове и обвинения. Други са по-емоционални и лесно избухват при най-малкия повод, след което им минава. Трети пък вярват в превенцията и са много строги с цел да не се стига до грешки. С една дума, ако шефът ти по характер е по-строг или по-избухлив, при условие, че не минава границата на добрия тон, постарай се да не му обръщаш внимание.
Ако работата е напрегната. В някои работни среди постоянно се бърза, работата трябва да се свърши навреме, всеки зависи от другия и т.н. И всички са малко или много стресирани, включително и шефът. Като добавиш към това факта, че той носи и цялата отговорност за общата работа, можеш да си обясниш неговата свръхвзискателност или избухвания, при условие, че не са ежедневие. Както на теб може да ти се случи да си изпуснеш нервите, така може да се случи и на него. Докато това не е някаква злоба, насочена лично към теб, можеш да не му обръщаш внимание и да не му се сърдиш.
Ако не ти пречи и не ти прави нищо, а просто пуска неприятни коментари, псува или нещо подобно. Някои хора просто са си такива. Остави го да си мърмори и изключвай. Докато това не е насочено лично към теб и не ти пречи на работата, нека си пуска каквито иска забележки и „оригинални” мисли. Ако разкаже глупав виц, засмей се и не се впускай в обяснения за това колко е тъпа смешката.
Какво да НЕ правиш
Независимо от типа гаден шеф, на който си попаднал, недей да го обсъждаш с колеги и да се ядосваш зад гърба му. Никога не знаеш колко големи интриганти са хората около теб и кой ще изтича да му донесе това, което си казал. Много по-добре е да говориш откровено с шефа, отколкото да се представиш като страхливец, който няма смелост да си каже нещата и само говори зад гърба на по-силния. Съвсем друго е, ако всички са недоволни от шефа, да предприемете общи действия – това ще е много по-лесно, отколкото да действаш сам. Но едно е да обсъждате колко всички сте недоволни, друго е само ти да се оплакваш, а другите да мълчат и да запаметяват.
Не се примирявай с гадно отношение и не преглъщай обидите – това е най-лошата услуга, която можеш да си направиш. Някои неща са достатъчно малки, за да ги подминеш, но други не са. Помисли добре, за да решиш в коя от двете ситуации се намираш – така сам ще си попречиш да действаш прибързано и необмислено.
* Идеята за серия материали за гадните шефове ни даде читател във форума, за което сме му много благодарни!
