Един черен жребец препускал през пустинята. Седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
– Слушай к’во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш и утре рано сутринта да ме събудиш, защото страшно бързам!
Барманът така и направил – напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Конят се събудил, разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
– Лелееее, какъв тъп барман! Събудил е друг кон!
Реклама
