
В края на лятото попаднах на нещо доста интересно – разпорежданията на бургаското полицейско управление от 1935 г. за опазване на добрите нрави на плажа:
1. Наемателите на морските бани да обозначат с кръст местата, определени за къпане на мъже, жени и семейни. И да означат тези места с надписи.
2. Забранява се преминаването на хора от мъжкия плаж на женския и обратно.
3. Началниците на Първи и Трети полицейски участък да вземат мерки за въвеждане на строг ред на плажовете и забранят къпането без гащи и костюми.
4. При женските бани да се постави полицай, който да не позволява на мъжете да преминават в женския плаж. Мъж, който желае да се къпе със семейството си, няма място на женския плаж, а в семейния.
5. Да има дежурни спасителни лодки, които да забраняват на мъжете да навлизат в женските бани откъм морето и се поставят шамандури за обозначаване на границата.
Тези строги правила за опазване на плажния морал ме наведоха на няколко дълбоки разсъждения.
Делението на мъже, жени и семейни е доста любопитно. Предполага се, че то опазва невинността на къпещите се необвързани дами, но всъщност едно такова правило е било по-скоро доста неприятно за всички страни.
Представи си, че си симпатичен градски ерген от 30-те, който иска да отиде на плаж. Единствената ти възможност е да се поплацикаш в компанията на други градски ергени (виж правила 1 и 2). Което не знам как е по-приятно от това да погледаш къпещите се, макар и доста облечени за днешните стандарти жени. И да се запознаеш с тях с намигване, засукване на мустак и предложение да ги почерпиш една лимонада.
Сега си представи, че си семеен мъж, който отива на слънчеви бани с домочадието…

Сега си представи, че си семеен мъж, който отива на слънчеви бани с домочадието, отново през 30-те.
Ако нямаш намерение да оглеждаш други жени, освен своята, забраните нямат особено значение. Ако обаче си отишъл точно с цел да зяпаш жени по дълги гащи (все пак сме в 30-те, не забравяй), бидейки затворен само със семейни двойки, ще бъдеш принуден да оглеждаш само семейни жени по дълги гащи. Което следва да се счита за поне малко по-неморално от това да зяпаш свободни жени. Поне така диктува логиката.
Голотата, както можеш да се сетиш, е била напълно забранена (виж правило 3). „Гащите” и „костюмите” са били задължителни, а монокините сигурно са навестявали полицейските служители в кошмарите им. (Или в едни други сънища.)
Най-много ми харесаха правила номер 4 и 5, според които опазването на женските плажове от мъжки набези е изисквало охрана и по суша, и по вода. Което само идва да покаже, че мъжете през 30-те са били доста изобретателни и че като са им отрязали достъпа по суша, веднага са се пробвали по вода. За съжаление безуспешно. Ето ги и правилата:
4. При женските бани да се постави полицай, който да не позволява на мъжете да преминават в женския плаж. Мъж, който желае да се къпе със семейството си, няма място на женския плаж, а в семейния.
5. Да има дежурни спасителни лодки, които да забраняват на мъжете да навлизат в женските бани откъм морето и се поставят шамандури за обозначаване на границата.
Другият интересен извод е, че от цялата работа най-напред са били полицаите, които са охранявали женските плажове. Стига да не са ги охранявали с гръб като полицаите по стадионите. В този случай са били с лице към мъжкия плаж, което вече не е толкова добре.
И още нещо, което ми направи впечатление – „Забранява се преминаването на хора от мъжкия плаж на женския и обратно.” (правило 2)
След като е трябвало да се упомене „и обратно”, значи жените през 30-те не са били толкова невинни, колкото е са предполагали дългите им гащи. Явно са били достатъчно напористи, за да е било необходимо да има охрана срещу нахлуващи по мъжките плажове жени.
Нали знаеш какво се казва в такива случаи? Хвала на такива жени.
Още по темата: Банският през годините
