Те живеят в Ню Йорк и са двойка, само че не моногамна. Живеят заедно, но спят и с други хора. Пред сайта The Hairpin разказват защо са избрали да имат отворена връзка. Ето разказа им, преведен с малки съкращения.
Жената: Защо не започнем, като се върнем мислено назад, далеч назад в света на моногамията?
Мъжът: Пътуване във времето!
Ж: Ретроспекция!
М: Екранът става на вълнички!
Ж: Защо моногамията не беше за теб?
М: Аз харесвах моногамията! В ретроспекция ми се струва доста успокояващо, че е възможно да не обсъждаш как се чувстваш по отношение на връзката си и можеш да се радваш на комфортен съюз, пълен с любов, свеждайки до минимум чувството за собственост и ревността.
Ж: Използваш думата „комфортно”.
М: Да, комфортно е. За съжаление, според моя опит, удобството става твърде голямо. И с течение на времето, връзката става все по-нещастна, макар и малко по малко, и в един момент аз се оказвам недоволен – макар и да не знам защо точно – и достигам до точката, в която усещам, че единственото, което поддържа връзката ми, е инерцията. Приемам партньорката си за даденост, тя мен – също. И сме обречени. Мисля, че моногамията може би играе основна роля в тази деградация.
Ж: Може би! Мой ред ли е?
М: Давай, втори пилоте.
Ж: Моят опит с дългите моногамни връзки беше подобен на твоя. Нямах проблем с това да съм моногамна и не ми беше трудно да съм вярна или нещо такова. За мен проблемът не беше толкова, че мразех моногамията, а че ОБОЖАВАХ да бъда свободна. За мен беше абсолютно изумително колко много ми харесваше да съм необвързана.
М: Ти си имала доста дълга връзка, така че необвързаността трябва да е била голямо откритие.
Ж: Беше като деня и нощта. Обичах да флиртувам. Обичах секса за една нощ. Обичах усещането, че животът е пълен с безкрайни възможности и че във всеки един ден мога да правя тройка или да се прибера с непознат, когото съм срещнала в караоке бар, или да ме закарат до вкъщи с Vespa и след това да целуна шофьора.
М: (Да знаете, всички тези неща са се случвали.)
Ж: В повечето отношения не съм много авантюристичен човек. Нямам особено желание да пътувам. Имам агорафобия, ако наоколо няма достатъчно сгради. Екстремните спортове за мен са проклятие.
М: А екстремният секс…?
М: А екстремният секс…?
Ж: Това е моето приключение! Не го знаех, докато не се оказах необвързана, но това ме кара да се чувствам жива, любопитна и част от света. Така че бях невероятно щастлива от живота си, нямах никакво намерение да го променям. Но тогава срещнах теб.
М: В деня, в който се срещнахме, един орел изтърва змия на един камък в Уошингтън Скуеър Парк. Злокобно колкото си искаш.
Ж: Беше агония за мен. Господи, не исках да имам връзка отново! Но от друга страна бях луда по теб и исках да съм с теб през цялото време.
М: Аз се чувствах по същия начин. Моето положение беше малко по-различно. Когато започнахме да се срещаме, аз тъкмо бях приключил с дълга моногамна връзка и изобщо не бях готов веднага да се впусна в подобна моногамна връзка веднага.
Ж: Не-моногамията беше очевидното решение.
М: В една отворена връзка не само че не си вързан за партньора си, но също така, като се изключат емоционалните проблеми и чувствата, за които отвреме навреме трябва да се говори, това е едно приключение и за двамата.
Ж: И това го прави още по-хубаво.
М: Толкова е невероятно. И комуникацията е удивителна. […] Едва в тази връзка осъзнавам колко малко съм комуникирал, колко емоционално затворен съм бил с предишните си партньорки.
Ж: Да! Връщам се към предишните си връзки и не мога да повярвам колко некомуникативна съм била. Все едно бях дала обет за мълчание по въпроса за моите чувства. Единственото важно нещо беше да се разбираме, да избягвам конфликти, да не изисквам твърде много и да не съм зависима.
М: Отворената връзка е като тренировка по комуникация. Тя не може да оцелее без свободно и често споделяне на чувства, затова те принуждава да говориш, да говориш, да говориш.
Ж: Което е по-забавно, отколкото звучи, честно.
М: Говоренето става все по-лесно и ставаме все по-щастливи от здравите емоционални основи, които строим заедно.
Ж: Това е най-невероятното чувство – да знаеш, че можеш да кажеш всичко и след това да продължиш да бъдеш обичан и сигурен.
[…]
М: Да поговорим ли за секса при възвръщане на партньора?
Ж: Разбира се. Нали знаете как моногамните двойки правят секс, след като един от двамата се върне от дълго пътуване? Такъв секс правим ние през цялото време.
М: Сериозно. Направо е абсурдно. Първия път, когато се видях с друга жена, ти се притесняваше, че всичко между нас ще свърши. Вместо това беше наелектризиращо – просто не можех да ти устоя. Копнеех за интимността и близостта, които имаме с теб, но същевременно исках като обезумял да препотвърдя любовта си. И беше невероятно. Беше като секс за сдобряване, без да е имало кавга. И изглежда, че е така през цялото време. Обожавам те. Никоя не ме очарова така, както ти. И никоя не може да прави секс с мен така, както ти можеш. С теб съм, защото искам да бъда с теб, защото ти си най-добрата за мен.
Ж: Всъщност това е просто игра, защото и двамата знаем, че в края на деня, без значение какво правим с други хора, винаги ще се приберем вкъщи и ще бъдем заедно.
М: Да. Невероятно е.
Ж: Не знаем колко време ще продължи. Говорили сме за възможността в крайна сметка да станем моногамни, но нито единият от нас не се чувства готов. Може би някой ден ще решим, че нашето приключение се е променило и вече не включва секс с други хора. Но в момента това е приключението, в което се намираме, и, говорейки от свое име, това е най-страхотното приключение в живота ми.