Като се каже французойка, обикновено си представям нещо такова (в случая – Летисия Каста):

Сексуалната освободеност е нещо, с което французите се свързват от векове и то до такава степен, че оралният секс е взел от тях едно от имената си. Тъй като оралната любов се е възприемала (а и днес се възприема от някои) за нещо твърде освободено, неприлично и т.н., веднага сме й лепнали етикета „френска”. А всъщност хората са правели орален секс много преди да се появи първият французин.
Един от най-старите източници за този вид практики е „Кама Сутра” (връзката не е налична в архива). Отношението към оралния секс там е доста неясно. От една страна се казва, че той е присъщ на мъже с хомосексуални наклонности, които заместват с уста женските гениталии, и на нечисти и непочтени жени, които се отритнати като сексуални партньори заради това, че правят орален секс. От друга страна в „Кама Сутра” се казва, че оралният секс може да е уместен в някои случаи, за които обаче не се казват подробности.
И в Индия, и на други места в древността на оралния секс често се гледа като на унизителен акт за този, които го прави. Обикновено ако жена прави орална любов на мъж, тя е или коленичила или в друго подчинено положение и оттам е идеята за унижението. Друг предразсъдък е, че не е редно устата, която се смята за чиста, да се докосва до гениталиите, които се смятат за мръсни.
Така смятали древните римляни…
Така смятали древните римляни – за тях например аналният секс е далеч по-приемлив от оралния. Даже вярват, че тези, които го правят, имат лош дъх, и не ги искат на масата си за вечеря.
За разлика от тях индианците Мочика в Южна Америка боготворят всички форми на секс и с удоволствие ги практикуват и изобразяват (връзката не е налична в архива) по керамичните си съдове.
Китайците са намерили много добро оправдание за оралния секс – според таоизма всяка загуба на телесни течности намалява жизнеността на човека, затова колкото повече такива течности се поемат, толкова по-добре. Добре, че са измислили поемането да става чрез орален секс, а не като наплюеш някого например.
Към репутацията на оралния секс трябва да се прибави и безспорният факт, че от него не се забременява. Тази положителна черта обаче се балансира от друг факт – че болестите, предавани по полов път (връзката не е налична в архива), се предават съвсем добре при орален секс.
При всички тези култури, които са дали по нещо за възприемането на оралния секс по един или друг начин, французите се кичат едва ли не като основатели на тази форма на удоволствие. Което ме подсеща за въпроса за френската целувка… После как да кажеш, че репутацията ти няма значение – веднъж да се заговори, че си добър любовник, и вече ставаш едва ли не изобретател на секса.
За да отговорят на репутацията си, французите поне са направили не малко опити да изобразят оралния секс в изкуството си. Тези рисунки са на Едуар-Анри Аврил (1843-1928), френски художник и илюстратор на еротична литература.




