Въпреки хубавата идея на олимпийските игри – да срещат спортисти от цял свят, които да се състезават в името на олимпийския принцип, да поставят рекорди и да показват възможностите си – това спортно събитие често е било опорочавано от политиката. Най-пресният пример са сегашните игри, които бяха изместени от новините от военни действия, заради които Грузия дори обмисляше да изтегли своята олимпийска делегация от Пекин. Преди игрите се говореше и за проблемите с човешките права в Тибет, заради които на домакинството на Китай някои гледаха с лошо око.
Историята има не малко подобни примери. Заради двете световни войни три пъти не са се състояли олимпийски игри – през 1916, през 1940 и през 1944 г. Със започването на Студената война пък започват бойкотите.
Първият е през 1956 г., когато войските на СССР нахлуват в Унгария и потушават бунтовете на унгарците срещу системата. В знак на протест срещу случващото се в Будапеща игрите в Мелбърн са бойкотирани от Холандия, Испания и Швейцария. Същите игри са бойкотирани и по друга причина – Суецката криза. Заради нея Египет, Камбоджа, Ливан и Ирак не участват в игрите.
През 1976 г. отборът по ръгби на Нова Зеландия причинява политически проблеми на Международния олимпийски комитет (МОК), въпреки че ръгбито дори не е олимпийски спорт. Причината е, че отборът отива на турне в Южноафриканската република (ЮАР), срещу която светът е настръхнал заради потушаването на бунтовете на местни чернокожи младежи. Заради отбора по ръгби няколко африкански държави настояват Нова Зеландия да бъде отстранена от игрите както и ЮАР и Родезия. МОК се съгласява за последните две, но не и за Нова Зеландия и заради това въпросните африкански държави бойкотират игрите в Мелбърн през 1976 г. (По подобни причини те са бойкотирали и тези през 1972 г.)
Всичко това е за сметка на спортистите. Някои африкански атлети от Мароко, Египет, Камерун и др. вече са се състезавали, когато след първия ден на игрите правителствата на държавите им им заповядват да се приберат у дома. Заради политически проблеми спортистите пропускат да покажат резултатите от четиригодишната си подготовка.
Може би двата най-известни бойкота…
Може би двата най-известни бойкота са тези на игрите през 1980 и 1984 г., когато двете свръхсили взаимно си бойкотират игрите.
Политическата причина за първия бойкот е съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г. Заради него над 40 западни държави отказват да участват на олимпийските игри в Москва орез 1980 г.
За сметка на това, че западните спортисти са лишени от възможността да се състезават в Москва, на следващите игри атлетите от Източния блок са наред да станат жертва на политиката. През май 1984 г. СССР официално обявява, че съветски спортисти няма да участват на игрите в Лос Анджелис заради антисъветските чувства в САЩ и поради съображения за сигурност. 14 социалистически държави бойкотират игрите, следвайки СССР, включително и България.
Хитлеровите игри
Първите олимпийски игри, в които се намесва световната политика, са тези в нацистка Германия през 1936 г. Под влияние на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс Хитлер решава да позволи провеждането на игрите в Берлин, като при това ги използва за политическа пропаганда. Хитлер позволява само на атлети от арийската раса да се състезават за Германия.
Въпреки че обмислят бойкот на игрите заради антисемитската политика на националсоциалистическата партия, страните-участнички в крайна сметка не бойкотират игрите. Един американски атлет казва следното: „Самите основи на съвременните олимпийски игри биха били подкопани, ако се позволи на отделни държави да ограничават участието на спортистите си по класови, идеологически или расови причини.” Тези думи се оказват лошо пророчество за следващите десетилетия.
Игрите в Берлин са може би последното мирно международно събитие преди Втората световна война. Те събират атлети от цял свят, включително чернокожи състезатели от САЩ, които по ирония на съдбата се чувствали по-добре в Берлин, отколкото в Америка, където все още нямали гражданските права на белите. Един от малкото знаци, които предвещавали ужаса на войната, може би е това, че Хитлер напуска олимпийския стадион точно преди награждаването на чернокожия атлет Корнелиус Джонсън със златен медал.