Освен че ни събудиха в ранните часове на 3 юли, взривовете в София ни показаха нещо много важно – държавата ни има стриктна и последователна политика всеки път, когато се случи някакво бедствие или нещастен случай. А това е успокоително – поне знаем какво да очакваме.
Планът е перфектен:
1. Нещо се случва. Може да е експлозии в столицата, може да е пожар във влак, може да е нелепо срутване на сграда в центъра на София.
2. Никой нищо не знае.
3. По някое време, няколко часа след случилото се (или повече, ако мястото е по-далеч от София) се появява съответният министър или друг представител на властта. Думите му също са част от схемата:
„Засега нищо не мога да кажа, нека да изчакаме компетентните органи да си свършат работата и тогава ще имаме информация.”
4. Често на този етап се появява и въпросът „Кой е виновен?” За него също има планиран отговор.
Шефът на министерство А казва: „От ведомство Б някой не си е свършил работата”. Представител на ведомство Б казва: „Агенция В е трябвало да направи еди-какво си преди време.” И така нататък, докато азбуката свърши и се върнем на А.
5. Фактите общо взето са ясни. Това става за неопределен период от време – някога може да са няколко дни, друг път месеци. Започва втори етап от търсенето на виновник. Държавата има добре смазана машина за тези случаи:
6. Първо ни трябва бушон… 
6. Първо ни трябва бушон. Трябва някой, който да поеме отговорността, за да се успокои обществото. Но в схемата има строги правила – този някой рядко е министър, по-често е по-ниско в йерархията. Но пък трябва да е някой с власт, иначе не върви. Избира се човекът Х. Има два варианта – или той сам излиза и си признава всички земни грехове, или просто го уволняват, посочват го с дебел обвиняващ пръст и го забравят.
7. Започват да се пишат програми и да се правят проверки. Това е важна част от схемата, за да се поддържа имидж на активност. Фокусът на вниманието нежно се отмества от причините за нещастния случай към програмите, които се пишат и които щели да предотвратят други подобни случаи. Ако например се срути сграда или падне козирка и загине човек, започват да се обезопасяват сгради. Да има дейност.
8. Още известно време случката се коментира, по въпроса уж се действа. Това продължава различно време в зависимост от сериозността на случая.
9. През цялото време има вето над народното творчество, което е казало: „След дъжд качулка”.
10. Случаят отшумява, а подобните потенциални опасности се зарязват по средата на проверките и програмите, за да се върнем отново към въпроса, когато се случи нещо и отново сме на точка 1.
Евала. Трябва да сме спокойни, защото план има и той действа винаги, във всяка ситуация. Какво са тия обвинения, че държавата била в хаос и властта не знаела как да действа, когато столицата ни се разтърси от експлозии? Ето го плана, безотказен е. Стриктните правила винаги са били в основата на уредените общества, затова населението може да с спи спокойно и да не обръща внимание на някакви си взривове. Държавата има своята класическа схема, която винаги действа.