RSS абонамент
Меню

Интересно

Оръжията на мъжа


Представи си,
че някой ти подава DVD. Ти протягаш ръка, взимаш го внимателно, като се стараеш да пипаш само ръбовете, без повърхността, и бързо го прибираш в кутийка или пликче, за да не го повредиш.

КопиеТази поредица от движения ме накара да се замисля за това какво държим ние мъжете в ръцете си. Представих си оръжията на прадедите ни – копия, мечове и боздугани, – а после – нашите оръжия: мишката, клавиатурата, телефонът, дисковете. Всички те изискват далеч по-прецизни и внимателни движения, много повече внимание, дори известна доза нежност. Ако поставим до това жестовете, с които средновековните рицари са грабвали копията си и са се устремявали към противника си в някой турнир…

Затова се разрових из еволюцията на тази запазена мъжка територия – оръжията.

Предполага се, че копието – едно от първите оръжия – е измислено от пословичните с добрите си маниери неандерталци. Това е станало преди около 166000 години, по време на Каменната ера.

КопиеОсновната цел
на това оръжие е съвсем проста – храна. С копието прадедите ни убивали големи бозайници, за да ги метнат после на огъня пред пещерата. Неандерталците или хвърляли копието по животното, или го забивали в него от близко разстояние. Това упражнение определено не звучи като лесно набавяне на храна.

Ще прескочим малко в по-близкото минало, за да се спрем на първото оръжие, което прадедите ни направили специално за убиване на хора…

БоздуганЩе прескочим малко в по-близкото минало, за да се спрем на първото оръжие, което прадедите ни направили специално за убиване на хора – боздугана. Преди около 12000 години човекът престанал да бъде особено човеколюбив и да се грижи само за вечерната си пържола. Първите боздугани били дървени, но скоро човекът открил медта и се научил да прави бронз и нещата започнали да стават груби.

Праисторията гъмжи от боздугани. Тъй като за много от тогавашните култури било трудно да правят остри оръжия, боздуганът с превърнал във всеобщ любимец. За това свидетелстват намерените от археолозите черепи, които недвусмислено показват, че притежателите им са имали лошия късмет да ядосат някой собственик на боздуган.

През Средновековието нещата загрубели още повече – срещу облечените в брони рицари вършел работа само метален боздуган. Той можел да нанесе достатъчно повреди на противника и без да пробива доспехите му. За по-сигурно обаче средновековният воин добавил още нещо – металните шипове. С тях вече и две брони една върху друга нямало да помогнат много на врага. Проникването било доста по-лесно.

ЛаптопАко започнем да смятаме колко килограма железария е имал по себе си един рицар, вероятно ще стигнем до доста впечатляващо число. Но нещата започнали бавно да се променят. На хората им затежали металните доспехи, мечовете и щитовете. Започнали да се бият с все по-леки оръжия, докато битките не останали територия само на професионалните военни. А всички останали се заели да носят друг вид оръжие.

То се побира в задния джоб, не тежи и носи не груба сила, а информация. Като се замисля, доста дълъг път сме извървели. Вече нямаме сръчните движения, с които в миналото сме въртели мечове и саби, но пък имаме друг вид сръчност. Ако можехме да поставим един пещерен човек пред компютър, той вероятно щеше да потроши клавиатурата само докато я разгледа. Докато ние ще седнем и ще си пуснем игра, в която в несъществуващо пространство се бием с виртуални оръжия. Може би все пак сме направили някаква крачка напред.