Вечер. Връщаш се от работа / лекции / училище. Изморен и гладен. Пускаш новините / сериала / мача. Не ти се занимава да правиш салата, супа или друга лека вечеря. Поръчваш си пица или намазваш няколко филии с нещо, добавяш една бира и сядаш пред телевизора.
Започват рекламите. На теб вече ти се яде нещо сладко и отиваш да нападнеш хладилника. На следващите реклами си полузаспал, но усещаш прекалено сладкия вкус в устата си и ти се иска нещо солено. Нямаше ли едни солени бисквити тук някъде? След като от тях остане само опаковката, си лягаш.
Така изглежда пътят към заобленото коремче и любовните дръжки. Обилното вечерно (и не само) похапване, практикувано редовно, е най-сигурната гаранция, че скоро ще ти трябват нови панталони. По-голям номер.
Причините, поради които преяждаме, могат да са най-различни, като някои от тях ние дори не съзнаваме. Отвсякъде ни дебнат хранителни капани, в които ние падаме, без дори да забележим. Как да ги избегнем? Първо трябва да разберем какви са те.
Необходимо е да разграничаваме истинския глад от каприза да се натъпчем. Чисто биологично, гладът е това, което ни кара да търсим храна и да с храним, за да оцелеем. Но с течение на времето цивилизацията променя това положение.
Ако тръгнем да изброяваме всички онези неща, които влияят върху апетита ни, ще ни трябва много време. Но и няколко от тях дават добра представа: цветът на храната, ароматът й, промоциите на различни храни, които обявяват как плащаш за 1, а получаваш 2, промените в общоприетите представи за това какво е “нормална” порция… И, не на последно място, разсейващият ефект на телевизията…
И, не на последно място, разсейващият ефект на телевизията – когато вечеряме пред телевизора, вниманието ни е отдалечено от процеса на хранене и така поглъщаме повече, отколкото дори сами осъзнаваме. Чрез всички тези фактори храненето бавно се превръща от естествена необходимост в нещо като хоби, което наред с телевизията ни забавлява, вместо да ни поддържа живи и здрави.
Друг аспект на проблема е начинът, по който избираме какво да ядем. В днешно време този избор ни се налага доста често. Механизмите, по които го правим, са специално изучавани от производителите на храни и резултатът е, че рекламите, убеждаващи ни да хапнем поредната порция, стават все по-добри, а на нас ни се налага да си отпускаме коланите.
За да ни изкушат, ресторанти и заведения за бързо хранене залагат на много неща – атмосфера, форма, цвят… Ярко червеното например е много благодатно за обилното ядене. Този цвят повишава апетита, кръвното налягане и нивото на адреналина. Затова пейките в ресторанти за бързо хранене като McDonald’s са червени; също така са твърди и неудобни – никой не иска клиентите да прекарват часове наред в такова заведение. Колкото по-малко удобно ти е, толкова по-бързо ще си изядеш бургера и ще си тръгнеш, за да направиш място на следващия гладен.
Най-интересното за нас е, че според психолозите по някаква причина тези ефекти на околната среда влияят най-вече на апетита на мъжете.
Какво да направим?
Вкъщи имаме доста по-голям шанс да се преборим с преяждането. Ако пробваш да изключиш телевизора, докато се храниш, това може да има доста голям ефект. Ако пък заложиш на хубави порцеланови чинии, ще усетиш разликата с бързото хранене. Порцеланът дава усещане за хубаво и качествено хранене, напълно противоположно на внушението на пластмасовите опаковки на храните навън, които сякаш ти предлагат да се натъпчеш набързо и да не се замисляш какво ядеш.
Големи чинии?
Големи чинии?
Колкото по-голяма е чинията, от която ядем, толкова по-малко ни се струва количеството храна в нея. Затова добавяме още, още и още… И преяждаме. Затова е най-добре да се снабдим с чинии с нормален, а не XXL размер. Същото важи и за чашите – във високите и тънки чаши наливаме по-малки количества алкохол, отколкото в ниските и тумбести.
Асоциации
Да си спомним за Иван Павлов и неговото куче. Причината, поради която лигите на животното потичали и без да има храна, бил навикът. Често ние асоциираме някаква дейност или някое място с хранене – телевизорът е само един от примерите. Някои са свикнали да ядат във влака, други в близката до работа баничарница, трети по време на мач. И не се усещаме, че навикът ни кара да ядем при тези обстоятелства, даже и да не сме гладни.
Начинът на живот
Забързан и обграден от хамбургери. Тези две неща – липсата на време и редовното похапване на закуски, бургери и вафли – са сигурна рецепта за наднормено тегло. Една от големите грешки на съвременния мъж в тази връзка е пропуснатата закуска. Ставаш, бързаш да излезеш от вкъщи, може би нямаш време и за кафе; безумно зает си до следобеда и чак тогава успяваш да пъхнеш някоя пица в устата си. Вечерта обаче наваксваш с обилна вечеря.
Това хранително поведение е много вредно и води до затлъстяване. Липсата на закуска ни кара да ядем много повече в късните часове на деня, което е много по-опасно за фигурата. Затова пробвай да намираш време за хранителна и полезна закуска – мюсли, английска закуска (яйца и бекон), препечен пълнозърнест или ръжен хляб с нещо отгоре и т.н. Ако излезеш от вкъщи закусил, обядът няма да ти се вижда безнадеждно далеч и няма да се опитваш чрез вечерята да си наваксаш за полудневния глад.
Разнообразието…
Разнообразието
Друг проблем е прекалено разнообразното ядене. Ако на обяд ти предложат по малко от десет различни ястия, а не от едно, със сигурност ще ядеш повече. Множество изследвания са доказали, че големият избор от различни храни и особено с различни цветове усилва глада ни. Явно просто сме програмирани да се радваме на разнообразието.
Това, което можеш да направиш по въпроса, е да избягваш заведенията с огромни и отрупани с вкусотии витрини и да се придържаш към едно ястие на ядене. Ако все пак се окажеш на събитие, където има много голямо разнообразие от храна, пак е възможно да не се натъпчеш. Трикът е да не взимаш в чинията си от повече от две ястия едновременно. Все пак винаги можеш да се върнеш на шведската маса и да си вземеш още. Така ще имаш “почивки” между изборите на храна и това ще притъпи желанието ти да си вземеш от всичко тук и сега.
Името
Някои храни те примамват с апетитни имена, които предизвикват слюнкоотделяне, само като ги чуеш. За да се спасиш от това изкушение, просто погледни съдържанието на въпросния сладкиш или каквото и да е: захар, сухо мляко, лактоза, изкуствен подсладител, какаово масло, соев лецитин… Всичко това със сигурност не звучи толкова добре, колкото “Курабийките на баба” или “Кокосова наслада”.
С една дума, ако осъзнаеш кои са нещата, които те карат да се тъпчеш, когато не трябва, вече си решил проблема поне наполовина. С малко внимание към това, които слагаш в устата си, ще си спестиш неприятното чувство на отпускането на колана с още една дупка.
