Хронологията
Август 1977 – Полански (43 г.) се признава за виновен по обвинение, че е правил секс с 13-годишно момиче (Саманта Гаймър)
1978 – Полански избягва от САЩ във Франция, откъдето не може да бъде екстрадиран.
2005 г. – Властите в Лос Анджелис издават международна заповед за задържането на Полански.
Септември 2009 – 76-годишният Полански е арестуван в Швейцария със заповед от преди 31 години.
Октомври 2009 – съдът отказва да го пусне под гаранция, защото има риск режисьорът да избяга.
25 ноември 2009 – съдът разрешава освобождаване под гаранция.
Предисторията
Роман Полански е роден на 18 август 1933 г. в Париж в семейството на полски евреи. Малко преди войната семейството се връща в Полша.
През 50-те години Полански започва да се занимава с кино и бързо става известен в родината си. Прави филми и във Франция, а през 70-те отива в Холивуд. Сред най-известните му филми от това време са “Rosemary’s Baby” (1968) с Мия Фароу, смятан за класически трилър, и “Chinatown” (1974) с Джак Никълсън и Фей Дънауей, описван като съвременен филм ноар.
Историята…

Историята
Роман Полански изгражда характерен кино стил, който го прави известен. Автобиографичните елементи във филмите му, както и умението му да създава особена, често плашеща атмосфера – всичко това е в основата на нарастващата му слава.
През 1977 г. обаче се случва нещо, след което името на Полански никога няма да бъде приемано еднозначно. От този момент нататък творецът Полански ще е неразделен от друг Полански – онзи, който кани 13-годишно момиче на снимки за мъжко списание.
Всичко започва през март 1977 г. в дома на Джак Никълсън в Холивуд Хилс. Роман Полански кани Саманта Гаймър, тогава начинаещ модел едва на 13 години, на фотосесия в къщата. Режисьорът познавал майката на момичето, на която казал, че иска да снима дъщеря й за френско мъжко списание.
По-късно Саманта ще разкаже, че Полански я напил с шампанско и й давал метакалон (лекарство с успокоително и сънотворно действие, използвано и като наркотик). След това я снимал гола във ваната въпреки нейното желание да си ходи вкъщи. След което правил секс с нея, а тя не можела да се противи много, защото била уплашена.
Шест обвинения са повдигнати срещу Роман Полански. За да отпаднат останалите, той се съгласява да се признае за виновен по едно – секс с малолетна. По законите на Калифорния това се равнява на изнасилване. В замяна на признанието си режисьорът очаква по-мека присъда.
И Джак Никълсън, и приятелката му Анджелика Хюстън свидетелстват срещу Полански. Режисьорът се опитва да изгради защитата си на твърдения, че сексът е бил със съгласието на Саманта и че тя не е била девствена.
Преди да се стигне до съдебно решение обаче Полански научава, че съдията може и да не се съгласи да даде очакваната мека присъда в замяна на самопризнанията. Има реалната възможност присъдата да е 50 години затвор.
Годината вече е 1978. Без да дочака делото, пуснат под гаранция, Роман Полански избягва от САЩ.
Години по-късно той ще разкаже в интервю за Даян Сойър (горе – кадър от интервюто), че едва след време е осъзнал, че е извършил нещо нередно.
Саманта…
Саманта

Колкото и да е странно, години след случая Саманта ще признае, че е почувствала облекчение, когато Полански е избягал от САЩ. Преди една година тя разказа, че дори и нощта на престъплението бледнее по ужас пред последвалата една година от живота й. Когато режисьорът напуснал страната, поне репортерите спрели да й звънят.
Още по-потресаващо обаче е признанието на Саманта от 1997 г. пред списание „Пийпъл”: „Той [Полански] ми стори нещо наистина отвратително, но медиите бяха тези, които съсипаха живота ми.” И досега тя казва, че предпочита да не вижда и чува разкази за случилото се, защото това разстройва и нея, и съпруга й, и трите й деца, и майка й. На много места Саманта казва, че иска просто да продължи напред и че не изпитва нищо към Полански – нито омраза, нито съчувствие. Преди време дори казва, че му прощава, а през януари 2009 г. иска отпадане на обвиненията срещу него.
Когато през септември 2009 г. медиите отново чукат на вратата й след като Полански е заловен, Саманта не отваря и не коментира.
Междувременно тя води гражданско дело срещу Полански за нанесени щети. През 1993 г. й присъждат обезщетение от $500 000. Не се знае каква част от него е платена в действителност, но се предполага, че при всички случаи не е изплатена цялата сума. Известно е само, че адвокатите на Саманта са се опитвали да наложат запор върху хонорари и други плащания, дължими на Полански от Гилдията на актьорите, филмови студиа и т.н.
Полански в Европа, със заповед за арестуване в САЩ
31 години Роман Полански живее и твори в Европа, основно във Франция. Прави по-малко филми и живее усамотен, но иначе нормален живот, въпреки че е беглец от американското правосъдие. Филмите му през тези години включват Frantic (1988) с Харисън Форд, Bitter Moon (1992) с Хю Грант и The Ninth Gate (1999) с Джони Деп.
Вниманието се насочва към режисьора през 2003 г., когато той получава Златна палма и Оскар за най-добър режисьор за „Пианистът”. Филмът разказва за Холокоста и е силно повлиян от личните преживявания на Полански по време на войната.
Когато е номиниран за Оскар, Саманта Гаймър пише в Los Angeles Times, че не смята, че трябва да се забрани на Полански да получи наградата.
Въпреки че не му позволяват например да отиде в Кан да си вземе Златната палма за „Пианистът”, Полански като цяло води живот на свободен човек, въпреки обвиненията срещу него. Френското гражданство на режисьора го спасява от екстрадиране и той избягва да посещава държави, които има вероятност да го екстрадират, каквато е например Великобритания. Но обвиненията срещу него – и шестте – са все още в сила.
Арестуването – септември 2009 г….
Арестуването – септември 2009 г.
Режисьорът отива в Цюрих на кино фестивал, когато е арестуван от швейцарските власти по молба на САЩ. Властите в Лос Анджелис по-късно признават, че са подготвяли арестуването от момента, в който са разбрали, че Полански ще ходи в Цюрих, за да му бъде връчена награда за цялостно творчество.
Полански и преди е посещавал Швейцария и като цяло е пътувал из континентална Европа, но тези пътувания не са били толкова широко известни. За отиването му в Цюрих обаче се знае отдавна и това дава на американските власти време да се координират с швейцарските. Полански е задържан още на летището в Цюрих.
Мнението на Холивуд
Арестът на Полански за пореден път разбуни и раздели общественото мнение, включително и в Холивуд. Тъй като след арестуването на Полански има реална възможност той да бъде екстрадиран в САЩ, където да прекара две години в затвор, въпросът накара света на киното, както и известни интелектуалци, да заяви позиция.
Имена като Уди Алън, Мартин Скорсезе, Дайвид Линч, Педро Алмодовар, Пенелопе Крус, Моника Белучи, Салман Рушди, Милан Кундера са сред онези, които поискаха освобождаването на Полански. 138 известни личности подписаха петиция за освобождаването на режисьора от швейцарските власти.
Актрисата Кирсти Али е на противоположното мнение. „За протокола – изнасилването си е изнасилване. Аз съм една холивудска звезда, която нито прославя, нито защитава Роман Полански. Неговото изкуство не е извършило изнасилване.” – това пише Али в Туитър.
Актьорът Пол Питърсън, познат от сериала „General Hospital“, който е актьор от дете, отдавна е защитник на младите изпълнители. Той заяви учудването си от това колко много колеги на Полански заемат неговата страна. Според него това показва колко далеч е Холивуд от останалата част на Америка.
Изкуството и животът
Както всяка история, така и тази на Полански има повече от една страна, макар и често да е трудно тези страни да се отделят една от друга.
Роман Полански е и жертва на Холокоста, и жертва на едно брутално престъпление – жена му, актрисата Шарън Тейт, е убита с особена жестокост през 1969 г., бременна с първото им дете. Тогава тя е на 26 години. Според някои именно след тази лична трагедия е започнал интересът на Полански към все по-млади и по-млади момичета.
Осем години по-късно самият Полански се признава за виновен за това, че е извършил престъпление спрямо 13-годишната Саманта.
Отделно от тези обстоятелства от личния му живот е приносът му към киноизкуството.
