Влакът стрела

У нас някои влакови понятия имат малко по-различно значение, отколкото в Европа. А именно:

– „Влакът пристигна навреме” означава „Влакът пристигна само половин час по-късно”.
– „Място за непушачи” означава място, отделено символично от това за пушачи.
– „Чиста тоалетна” означава тоалетна, която никой още не е използвал, затова е чиста, и единственият й проблем е, че вратата й не се затваря.
– „Бърз влак” означава влак, който е по-бърз от средностатистически пешеходец.
– „Ускорен бърз влак” вече е съвсем друго нещо – той е малко по-бърз от средностатистически пешеходец, който бърза за работа.

А ето я и моята история:

Ето че най-после и на мен ми се случи да пътувам със Siemens-ите – прочутите нови вагони на БДЖ (които май вече не са толкова нови). Първо пуснати на кратки разстояния, те най-после се появиха и по линията Бургас – София (както по-късно се оказа, това беше за съвсем кратко време – един-два месеца).

Качвам се в новия влак и се шашкам – кога друг път се е виждало такова нещо по нашите ж.п. линии? Чисто, светло, огромни прозорци, климатик, единични седалки (каквито в старите влакове има само в първа класа)… С една дума – Европа. Макар че е малко тъжно, че нещо, което за цивилизованите страни е напълно нормално, и то от години, за нас е някакво чудо, на което ние реагираме с "Ах!" и "Ох!"… (Естествено, още в началото на пътуването ми ми беше напомнено, че все пак това е България. БДЖ се прояви с един от коронните си номера – дублирани билети. Добре, че влакът не беше пълен, и в крайна сметка намериха място на момичето, което имаше същия номер на мястото като мен…)

Учудването ми продължи в тоалетната. Сигурно всички сте виждали (и помирисвали) типичната българска тоалетна във влак. Това тук беше като в хотел… С чешма С ВОДА, с ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ, огромно ОГЛЕДАЛО…

И така, аз се приготвих за едно готино пътуване към София.

Но… Нещата не бяха толкова розови. Макар и в европейски влак, аз все още се намирах в България и този факт отново изскочи иззад ъгъла…

Макар и в европейски влак, аз все още се намирах в България и този факт отново изскочи иззад ъгъла. Близо до мен седеше едно семейство – две деца и трима възрастни, явно леля, майка и баща.. или чичо.. това няма значение. Въпросът е в това, че дори на такова чисто и приятно хладно в лeтните жеги място все ще се намери някой, дето да развали идилията.

В продължение на няколко часа (от Бургас до Пазарджик… сигурно две трети от пътя!) разбрах всички подробности за тези хора – къде отиват, къде ще слязат, какво са правили вчера, колко им харесва тоалетната… И не ги разбрах само аз, ами и целият вагон (или по-точно половината влак, защото новите влакове нямат вагони, само са разделени на две-три части от мястото с тоалетната). Научих всякакви работи, извиквани, изкрещявани, придружени с кикот или просто с разни междуметия. Научих, че дъщерята в това високоинтелигентно семейство носи звучното име Симона. Дори разбрах в колко часа бащата е влязъл в банята предишната вечер! Както и че чорапът на лелята бил скъсан… И че малкият искал сандвич само с кашкавал…

За щастие веселото семейство слезе в Пазарджик, отправи се към почивката си (вече знаех, че отиват на почивка) и лиши влака от допълнителни подробности за своя живот…

А аз продължих с нерадостните разсъждения – влаковете може и да са Siemens, ама ние сме си все същите. А най-вероятно и влаковете скоро ще заприличат на останалите в системата на БДЖ. И тоалетните няма да са като в хотел, ами… като в български влак. Защото ХОРАТА са си същите. С една и съща лекота могат да пилят на висок глас глупости, като ти пречат да заспиш, и да осерат тоалетната, а и целия влак.

А влакът пътува…

Между другото, имаше и доста положителни емоции по време на пътуването. Освен че влакът беше европейски, много забавно беше, че през целия път хората по гарите или просто покрай ж.п. линията – в дворове, на полето, в кафенета – гледаха с почуда хубавия влак. Защото той наистина беше красив. Навсякъде очаровани погледи изпращаха чудното превозно средство. Хората дори махаха – и то не деца, а големи, зрели хора. Аз гледах през прозореца и се усмихвах. И си спомних за разказа "Дядо Йоцо гледа". За стареца, вперил невиждащи очи в железницата, в това чудо. Тези хора наистина много ми напомняха за него. И ми стана едно топло на душата.

Скоро след това по линията Бургас – София спряха да се движат хубавите влакове. Не били подходящи за дълги пътувания. Щели да се движат само на кратки разстояния. И така завърши моя "богат" опит с превозните средства на Европа. Сега отново се возя на любимите вагони и пикая в познатите тоалетни, където или няма вода, или и да има, хората по някаква незнайна причина не я пускат. Може би се кефят като им мирише! В този ред на мисли, по-добре направо да върнем Siemens-ите в Германия.