И доста по-реалистични по отношение на секса.
Incognito („Инкогнито“) на Ед Брубейкър и Шон Филипс е нова поредица комикси, която не бихте дали на децата си – тъмна и изпълнена с нелицеприятни събития и жаргон. Героите в нея смятат хората, които спасяват, за загубеняци. Няма добри и лоши. Има лоши и още по-лоши. А дамите в беда вече се отблагодаряват не с целувка, а с един бърз секс.
В Incognito по улиците се разхождат криминални типове, а колегите ти са безнадеждни алкохолици със склонност да престъпват закона. С една дума, този тип комикси вече не са за 10-годишните и техните представи за супергерои.
Свикнали сме да мислим, че най-разпространените комикси са онези, чиято аудитория още не е влязла в пубертета. Най-популярните супергерои в комиксите сякаш са създавани не само за 10-годишните, но и от тях. Кой друг би се заблудил от едно наметало и не би се сетил, че Супермен всъщност е Кларк Кент?
Но комиксите не винаги са били такива и напоследък също се променят.
Всъщност…
Всъщност комиксът се ражда до голяма степен като поредица от тъмни и мрачни истории. През 30-те и 40-те години криминалните и научнофантастични елементи са водещи в тежи книжки. Престъпленията са любим мотив – все пак Батман се появява не в друга книжка, а в Detective Comics.
Напоследък комиксите все повече се завръщат именно към мрачните си корени и Incognito далеч не е единственият пример. През последните години този тип истории станаха особено популярни, въпреки че творци като Франк Милър работят в така наречения нео-ноар стил от много време. Достатъчно е да споменем неговия „Sin City” – комикса, филма и предстоящото му продължение. Да не говорим за „помрачаването” на Батман в последните два филма (съвсем буквално „помрачаване” – The Dark Knight).
Свикнали сме да възприемаме комикса като детска книжка, но това отдавна не е неговото единствено предназначение. Много от новите герои на комикси вече са герои за възрастни.