Животът ни е пълен с удобства, които облекчават всяка част от него – от придвижването до работното място до пускането на водата в тоалетната. Интересното е, че много от откритията, които ползваме всекидневно, са разработени не за нас, а за космонавтите.
„Не” на кабелитe
Когато на Американската космическа агенция (НАСА) им хрумва да изпратят космонавти до Луната, решават да ги натоварят с няколко задачи. Така и така ще се разкарват, идеята на агенцията е астронавтите да изкопаят малко камънак от лунната повърхност за изследвания. За тази цел са необходими сонди. Добре, обаче да провесят кабел от Земята до Луната изглежда леко непрактично и достойно за отчайващ опит за научнофантастичен филм.
Затова в космическата агенция решават да мислят иновативно и да създадат друг вид инструменти – с презареждащи се батерии и специални мотори, използващи малко ток. След това се родили прахосмукачките… Както и идеята, че за да ползваш електрически уред, не е необходимо от него да висят двайсетина кабела или пък да си носиш няколко чифта батерии в джоба.
Има ли пушач в самолета?
70-те, НАСА, работа по първата американска космическа станция Skylab. От агенцията възлагат на няколко умни човека да разработят устройство, което да реагира на дим и токсични газове в станцията. Ражда се първият детектор за дим. Няколко години по-късно се появяват такива устройства за обща употреба, които се разпищяват, когато има дим от пожар (или от много гореща вана). И всичко е тръгнало именно от Космоса, където предпазването от пожари е особено важно, защото ако се стигне до гасене на огън, не може да се разчита нито на пожарната, нито на напускане на сградата…
Здравите очила от Космоса
Отново с цел по-добро качество на оборудването на космонавтите се създава изключително твърдо покритие за стъкла. Това се пренася в очилата на обикновения човек и те стават много по-здрави и устойчиви на надраскване. А всичко е тръгнало от необходимостта космонавтите да са добре защитени в скафандрите си в открития Космос и стъклото, през което гледат, да не се окаже строшено от космически отломки.
По-удобни гуменки…
По-удобни гуменки
Защо гуменките се казват гуменки? Защото в началото подметките са се правели само от гума. През 70-те обаче производителите започват да правят вътрешната част на подметката не от гума, а от друг материал, който приема формата на ходилото и се връща в изходно положение, щом си събуеш обувките.
И идеята, и технологията на това подобрение идват отново от НАСА. От агенцията са разработили този материал, за да осигурят по-меко излитане на космонавтите и по-малко синини, за които после ще трябва да се обясняват със застрахователите.
Шини за зъби
Все по-често ортодонтите правят зъбни шини, които не са метални, а керамични и се закрепват за зъбите с помощта на тънка и лека жичка, направена от сплав на никел и титан. Тя отново е разработена с космическа цел. NiTi, както е известен този материал в индустрията, има свойството да запазва първоначалната си форма. Затова той е изобретен с цел да улеснява изстрелването на сателитите от ракетата-носител.
Нов живот за автомобилните гуми
В един момент НАСА започва да се занимава и със „земни” неща. А какво по-земно от автомобилните гуми?
Докато в някои страни ги използват просто като люлки, от НАСА решават да са готини и да задминат тази употреба. Измислят технология, чрез която замразяват старите гуми, които хората изхвърлят, до -93 градуса по Целзий. Така гумите се разпадат и самата гума лесно се отделя от останалите материали. Този продукт се рециклира и се получават нови продукти, включително една съставна част на покривния слой на автомагистралите. Така има шанс с новите си гуми един ден да караш върху старите (или върху това, което е останало от тях).
Списъкът на космическите нововъведения може да бъде продължен с най-разнообразни неща – от защитната боя, през пейсмейкърите, до обогатената бебешка храна. Бъдещето явно наистина е с адрес „Космос”…
