RSS абонамент
Меню

Хранене и спорт

Фитнес по време на война


Фитнесът
– за част от нас той е неразделна част от живота. За други обаче той е нещо, за което все не остава време, сили, средства и т.н. Имайки предвид опита си в тази насока, мога да кажа следното:

Здравословните проблеми са реална причина да не тренирате. В останалите случаи обаче причините са по-скоро оправдания. Време винаги има. По-скоро липсва мотивация и организация или просто мързелът надделява.

Може да отидете на фитнес рано сутрин (например преди работа) или вечер след работа. Лично аз съм ходил и в 01.00 ч. през нощта, когато съм нямал време през деня (за жалост обаче денонощните фитнеси в България още липсват, за разлика от САЩ например).

Ако все още си мислите, че наистина сте затрупани от много работа, изтощени сте психически и какво ли още не и не ви остават сили за нищо друго, ще дам следния пример:

Представяте ли си да сте на война и пак да отделяте време за фитнес?

Самолет

Може би ще кажете, че това пък вече е нечовешко или пък супер вманиачаване. Напротив – на това му се казва организация, която обикновено имат хора, доказали себе си в определена сфера, които съумяват да вършат по няколко неща едновременно, независимо от условията, пред които са изправени.

Ст. л-т В. Вълканов и М. ГерговВ тази връзка ви представям едно интервю, което проведох специално за vratovrazka.bg с един мой приятел, който е старши лейтенант в сухопътни войски и въпреки голямото напрежение успява да съчетае работата си с посещенията във фитнес залата, дори по време на мисия в Афганистан. Ето и интервюто със ст. л-т В. Вълканов:

В: Опиши се с няколко думи!

О: Съвсем нормален човек съм. Като военен държа на дисциплината, твърдостта, последователността и решимостта за постигане на целите. 

В: Военните на новото време отделят ли достатъчно време на формата си? Какви са твоите наблюдения в български условия?  

Ст. л-т В.ВълкановВ: Военните на новото време отделят ли достатъчно време на формата си? Какви са твоите наблюдения в български условия?

О: Да, мисля, че момчетата са достатъчно мотивирани да поддържат формата си, съумявайки да съчетаят това с изпълнението на професионалните си задължения. Повечето от тях посещават залите не просто за тонус, а с предварително изготвени програми, които спазват.  Изключително ме радва и фактът, че освен желание за тренировка, военнослужещи от различни поделения заделят средства от собствените си доходи за закупуване на допълнително фитнес оборудване. И това те правят по свое решение. Като цяло мога да обобщя, че у българския военнослужещ съществува положителна нагласа към фитнеса.

В: Българските военни поделения разполагат ли с добре оборудвани фитнес зали? 

О: Показателен е фактът, че повечето от поделенията в Българската армия заделят финансови средства от собствените бюджети за закупуване на фитнес оборудване, което може само да ни радва.

Но за съжаление тези средства далеч не са достатъчни за комплектоване в пълен обем на фитнес залите. Както споменах, стига се дотам, че военнослужещи със собствени средства  закупуват лежанки, лостове, дъмбели, дискове и др. Редица поделения не разполагат с отделна сграда за фитнес и са принудени да преобразуват с частични ремонти други помещения. Що се касае до екстри от рода на климатици, телевизори и др., лично аз все още не съм видял такива в нито едно поделение на БА.

Именно по тези показатели фитнес залите в поделенията отстъпват на стопанисваните от частни предприемачи или спортни клубове. Трудно можем да ги сравняваме и със залите и спортните центрове, които западните армии изграждат за своите военнослужещи. Но сами разбирате, че освен до желание, нещата се свеждат и до финанси, а това за жалост е наболял проблем не само за БА, но и за самата ни държава.

В: Ти си бил 6 месеца на мисия в Афганистан и дори тогава не се отказа от фитнеса. Кое те мотивираше?

В: Ти си бил 6 месеца на мисия в Афганистан и дори тогава не се отказа от фитнеса. Кое те мотивираше?

Кабул

О: Да, вярно е, че по време на мисията обстановката и изпълняваните задачи са от съвсем различно естество, напрежението и рискът за живота са ежедневие. Наред с това обаче домакините бяха помислили и за здравето и физическата форма на военнослужещите в базата, оборудвайки според мен една перфектна фитнес зала. Аз и моят фитнес партньор, колега от моето поделение, бяхме избрали да посветим свободното си време на фитнеса. Бяхме толкова запалени да тренираме, че много пъти се случваше да си тръгваме последни от залата. КабулЛично за мен по-силен мотив от това да имаш условия за тренировка и да виждаш резултатите от труда си няма. Плюс това храната в базата беше отлична, имахме и достатъчно време за почивка, така че трите основни фактора за целта, която си бях  поставил, бяха налице.

В: Съдейки по снимките, фитнесът в базата ви в Афганистан изглежда перфектен – има дори плазмени телевизори. Какви други екстри имаше?

О: Имаше достатъчно уреди за тренировка на всички мускулни групи, климатици, добра музика. Вярно е, че не можеше да се сравнява с големите лъскави и модерни фитнес зали, но за военновременни условия повече не можехме и да желаем. Е, протеинов бар нямаше, но за сметка на това в базата имаше магазини, в които зареждаха и хранителни добавки с много добро качество, и то, забележете, на цени, по-ниски от тези в каталозите на фирмите производители. Впоследствие разбрах, че тази отстъпка е специално за военнослужещите от мисията. Бях впечатлен от начина, по който чуждестранните армии задоволяваха нуждите на своите бойци във всяко отношение и в мен се породи копнеж един ден това да бъде реалност и в Българската армия. 

В: Кои войници посещаваха най-често фитнеса в базата?

В: Кои войници посещаваха най-често фитнеса в базата?

С афганистанското момчеО: В базата съжителстваха военнослужещи от около 30 нации. Разбира се, страната символичен домакин, която отговаряше за базата, разполагаше с най-много хора и беше нормално те да преобладават в залата. Естествено, свободен достъп имаха всички, които желаят да тренират, и то дори и през работно време, ако не изпълняват някаква задача.

Бях впечатлен от толерантността и уважението на войниците от другите армии. Въпреки че никой никого не познаваше, бяха готови с усмивка да ти окажат помощ, ако имаш нужда. Дисциплината също беше на много високо ниво, всеки изпълняваше заповяданите изисквания за тренировка, включително поддържането на хигиената. Като прост пример ще дам, че след края на упражнението всеки самостоятелно обслужваше уреда и се грижеше за неговото почистване и дезинфекция, преди да го преотстъпи на следващия. Ще се радвам, ако видя това и в нашите фитнес зали.

Що се касае до българите, много от тях посещаваха редовно залата. С гордост заявявам, че от личен състав над 3000 души именно българин беше най-силният военнослужещ от мисията, мой много добър приятел. Хора от доста нации се опитваха да достигнат неговите постижения в упражненията за различни мускули, но така и не успяха.
Момчето
А момчето от снимката беше афганистанец, което страната домакин беше назначила на работа по поддръжка на залата. Та въпросното момче, с което аз и моят партньор станахме добри приятели, също се занимаваше активно с културизъм. От него получихме доста добри практически съвети. И това, което виждате на снимките, той го е постигнал без употреба на анаболни стероиди и добавки, а само с упорити тренировки. А, както знаете, афганистанския народ от години е във война и е много беден. Спомням си, че нашият приятел беше споделил, че когато се прибира нощем, изминава пеша около 12 км от базата до вкъщи и мечтата му беше един ден да си купи колело, та било то и втора употреба. Този случай, а и други познанства, които имах с местни момчета, ме убедиха, че бедността няма нищо общо с интелигентността и упоритостта на човека.

В: Колко килограма беше, когато замина за Афганистан, и колко беше, когато се завърна?

Ст. л-т В. ВълкановВ: Колко килограма беше, когато замина за Афганистан, и колко беше, когато се завърна?

О: Когато заминах за Афганистан, бях 70 кг. Вследствие на режима, който никога досега не бях спазвал, за 6 месеца достигнах 90 кг. Самият аз съдех за промяната не от това, че видимо я забелязвах, но по-скоро от измерванията на различните мускули, които правех всеки месец. От тях констатирах постоянно увеличаване на обиколките в сравнение с предходния месец, което още повече ме амбицираше.

Като се върнах, нито една дреха от гардероба не ми ставаше и трябваше изцяло да го подменя.

В: По колко хранения правеше дневно?

О: Трите основни хранения бяха съответно от 07-08ч. закуска, от 12-13ч. обяд и от 19ч. вечеря. Включвайки и приема на хранителни добавки, аз правех между 6-7 хранения на ден, в това число и малки закуски между основните хранения. Първоначално тренирахме вечер, но това беше и времето на най-голяма концентрация на хора в залата, което налагаше и чакане за определени уреди. В последствие раздвижихме тренировките както преди обяд, така и следобед. Както споменах, голямо удобство беше това, че всеки военнослужещ можеше да ползва залата, когато сметне за добре, като разбира се това не нарушава бойния ритъм на базата. Що се касае до почивката, съумявах така да си разпределя активностите, че да ми останат най-малко 8 часа сън. Което естествено ми се отразяваше добре. И така, това се повтаряше ден след ден. За съжаление в България ми е почти невъзможно да спазвам този режим на тренировка, хранене и почивка поради многократно повечето неща, които правя.

КабулВ: По колко тренировки правеше седмично?

Честно казано, първоначално от силното въодушевление и ентусиазъм от добрите условия за фитнес малко надцених възможностите си, изготвяйки си 6-дневна програма с почивен ден неделя. Според нея тренирах всички мускулни групи по 2 пъти седмично, като към това добавях и корем.

Не си спомням вече дали издържах и месец така и тялото ми изведнъж блокира. Просто отказа да ми се подчинява, не можех да правя серии дори и с половината от килограмите, с които преди няколко дни съм тренирал. Така че се наложи да му дам една седмица почивка.

След това започнах по друга програма – 5-дневна, с почивни дни събота и неделя. Тренирах всички мускулни групи един път седмично. Мисля, че като за начинаещ тази програма ми понесе по-добре и допринесе за постигането на резултатите.

Ако все още мислите, че много неща ви пречат да постигнете що-годе прилична форма, прочетете отново това:

„Спомням си, че нашият приятел беше споделил, че когато се прибира нощем, изминава пеша около 12 км от базата до вкъщи и мечтата му беше един ден да си купи колело, та било то и втора употреба. Този случай, а и други познанства, които имах с местни момчета, ме убедиха, че бедността няма нищо общо с интелигентността и упоритостта на човека.”