Повечето нощни клубове в Ливърпул в края на 50-те имат политика в тях да се свири само джаз. Затова през 1959 г., след като припечелва пари от конни надбягвания, Мона Бест решава да отвори кафе клуб, където да се свири музиката на младите хора от онова време – рокендрол. Идеята е и на сина й Пийт, който тогава е на 18 години.
С това кафе (вляво – сцената му) са свързани първите стъпки на „Бийтълс”. Там те ще срещнат Пийт Бест, техния първи барабанист, който обаче завинаги ще остане в сянка, далеч от огромната известност на групата.
Кафе клуб „Касба” отваря врати в мазето на Мона през август 1959 г. Тя се заема с идеята с ентусиазъм, като дори поръчва кафе машина – нещо, с което никой друг клуб не може да се похвали по това време. Мона иска синовете й Пийт и Рори и техните приятели да могат да се забавляват в нейния клуб.
За първата вечер Мона е поканила една група да свири, но те се отказват в последния момент. Китаристът на групата е Джордж Харисън. Той казва на Мона, че има няколко приятели, които могат да свирят на откриването, и така Джон Ленън и Пол Маккартни за пръв път стъпват в „Касба”. Тогава Ленън, Маккартни, Харисън и Кен Браун са известни като училищната група “The Quarrymen”. Преди откриването те дори помагат на Мона да боядиса мазето.
Групата има успех, след първата вечер опашките пред „Касба” стават все по-дълги. Освен тях, много млади рокендрол групи получават първия си шанс именно в „Касба”.
През 1960 г. „Бийтълс” получават една от първите си покани за участия. Агентът им Алън Уилямс ги урежда да свирят в Хамбург, но казва, че не е особено впечатлен от тях и че се надява да намери по-добра група, която да свири след тях и да оправи впечатлението. Затова Пол Маккартни се заема да реши един основен проблем – по това време „Бийтълс” все още нямат постоянен барабанист.
Тогава Маккартни предлага на Пийт Бест да замине с тях за Хамбург (вдясно – те двамата). Доскоро Пийт Бест е свирил със своя група в „Касба”, но тя се е разпаднала.
На Пийт му се налага да направи важен избор…
На Пийт му се налага да направи важен избор. За разлика от Ленън, Харисън и Маккартни той си е взел изпитите и има шанс да продължи обучението си, като кандидатства в колеж. Но той иска да е музикант. Явява се на прослушване, зарязва ученето и заминава с „Бийтълс” за Хамбург. По-късно Уилямс признава, че прослушване не е било необходимо, защото така или иначе не е имало друг желаещ, но Бест не е знаел това. Не са му казали, за да не иска повече пари.
Според много наблюдатели на събитията „Бийтълс” стават много по-добри след идването на Бест. От друга страна, самият Бест започва да свири по-добре под наставленията на Маккартни, който не спира да му повтаря в Хамбург да свири по-силно на барабаните. За парчето Peppermint Twist Бест и Маккартни се сменят – Бест пее вокала, а Пол е на барабаните. Въпреки това Бест никога не се е чувствал добре като вокал на първа линия на сцената.
Междувременно, след като спират да работят с агента си, именно Бест е човекът, който урежда всички участия на групата.
При второто си отиване в Хамбург „Бийтълс” за пръв път записват, макар и като поддържаща група за друг изпълнител, своя хит “My Bonnie”.
През юни 1962 г. обаче започва серия от събития, които пращат името на Бест в забвение, докато изстрелват останалите трима бийтълси на върха. Групата се явява на прослушване в звукозаписната компания Parlophone. Продуцентът Джордж Мартин много ги харесва и иска да подпише договор с тях, но има едно съмнение. Не му харесва Пийт Бест на барабаните. (По-късно той ще каже, че не му е харесвал за записи, не за концерти, и че не е трябвало да го уволняват.)
Когато разбират това, Ленън, Маккартни и Харисън молят новия си мениджър Браян Епщайн да уволни Пийт Бест. На Епщайн идеята не му харесва, той знае колко обичан от феновете е Бест. Все пак обаче на 16 август 1962 г. той го уволнява. Бест е бил барабанист на „Бийтълс” две години.
Феновете са изключително разстроени…
Феновете са изключително разстроени. Седмици наред бийтълсите се сблъскват с подигравки и подвиквания по улиците и по време на концерти. По време на едно изпълнение на живо в един клуб един фен дори удря Харисън с глава, като му насинява окото. Когато мястото на Бест се заема от Ринго Стар, който и преди е замествал, когато Бест е бил болен и не е можел да свири, става още по-зле. Феновете скандират „Ringo never, Pete Best forever” (Никога Ринго, завинаги Пийт Бест).
Години по-късно Джон Ленън ще признае, че тримата с Пол и Джордж са били страхливци, защото са натоварили Епщайн да свърши мръсната работа вместо тях, като уволни Бест.
Бест не получава никакво обяснение за уволнението си. Единственото, което Епщайн му казва, е, че останалите вече не го искат.
Пийт Бест винаги е бил малко встрани от останалите в групата. Извън времето на концертите останалите трима са се събирали, докато Бест е предпочитал усамотението, бил е доста тих. Той не се е съгласявал и със стила на сценичното облекло на групата – кожени якета и дънки (въпреки че е виждан с кожено яке). Не е имал и същата прическа, която се е превърнала в запазена марка на „Бийтълс”, въпреки че той самият твърди, че никога не са искали от него да си смени прическата. Не е участвал и във взимането на наркотици, които останалите започнали да използват, за да издържат дългите нощи на сцената.
Освен всичко останало, уволнението на Бест се отразява силно на фенките. Според повечето от тях именно той е бил най-хубавият член на групата. Това според някои е в основата на уволнението на Бест – ревността към него от страна на останалите трима.
Фенките ръкопляскат и на другите, но при появата на Бест започват неистово да крещят…
Фенките ръкопляскат и на другите, но при появата на Бест започват неистово да крещят. След концертите останалите дават по няколко автографа и това е всичко, докато около Бест дълго се тълпят почитателки.
Бащата на Маккартни е доказателство за тези чувства. Според очевидци той е казвал на Бест: „Защо трябва да привличаш всичкото внимание към себе си? Защо не извикаш и останалите, когато публиката те вика на сцената? Това е много егоистично от твоя страна!”
По-късно бащата на Маккартни среща вече уволнения Бест в един ливърпулски клуб. По същото време „Бийтълс” записват участие в телевизионно шоу. Бащата на Пол казва на Бест: „Чудесно, нали? Вече ги дават по телевизията!” Според очевидци Бест просто си тръгва, без да му отговори.
След уволнението си Бест се затваря в дома си и дълбоко в себе си. Не иска да среща никого и да отговаря на въпросите защо са го уволнили. Депресиран е и отхвърля предложението на Епщайн да направи своя група. Когато все пак решава да продължи с музиката, Бест няма особен успех. Веднъж прави опит за самоубийство.
В края на 60-те Бест напуска окончателно музикалния бизнес и припечелва, като зарежда с хляб камионите за снабдяване. После работи чиновническа работа в продължение на 20 години.
Едва през 90-те той получава някакви пари за работата си в зората на „Бийтълс”. През 1995 г. излиза антология на „Бийтълс”, в която са включени и парчета, записани с Бест. Той получава над 1 милион паунда и унижението главата му да бъде махната от централната групова снимка на корицата на албума. Над липсващата глава стърчи снимка на Ринго Стар. Все пак вляво от тази снимка може да се види и Бест, обегнат на един микробус. (Долу – оригиналната снимка с Бест и с негов автограф и корицата на антологията.) Той не получава и особено медийно внимание покрай тези събития, макар и да има някои изяви. От 1988 г. досега Бест свири със своя група, The Pete Best Band.
Въпреки всичко Пийт Бест признава, че харесва музиката на „Бийтълс” и има техните албуми.
Видео: едно изпълнение на „Бийтълс“ с Пийт Бест.
https://www.youtube.com/watch?v=3If5AWP5eL4