За някои той е идеалният символ на революцията. За други е безмилостен към враговете си екзекутор. Както винаги, историята не е еднозначна…
Ернесто Гевара де ла Серна се ражда на 14 юли 1928 в Росарио, Аржентина.
През 1944 семейството на Ернесто се премества в Буенос Айрес. Че започва да учи медицина и да пътува из селата, изучавайки проказата и тропическите болести. По това време той се запознава с тежките условия, в които живеят хората по селата. Предполага се, че под влияние на тези преживявания започва да чете Маркс. По-късно пътува със свой приятел из Южна Америка на мотоциклет и идеите му стават все по-ясни. Че решава, че единственото, което може да подобри живота на хората, е въоръжената революция. Под влияние на пътуванията си и на книгите, той стига и до друг извод – че не трябва Латинска Америка да се разглежда като множество отделни нации, а като едно цяло, което изисква единна стратегия за освобождение.
След като получава лекарската си диплома в Аржентина през 1953, Ернесто заминава за Гватемала, където се свързва с бъдещата си съпруга Хилда Гадеа Акоста. Тя го запознава с различни революционери, включително с кубински изгнаници, приближени на Фидел Кастро.
Именно по това време Ернесто получава прякора си Че. На испански “che” може да бъде както възклицание (Хей!, Уау!, и т.н.), така и обръщение („приятелче”, „човек”, „пич” и т.н.) Причината била, че Ернесто се обръщал така към приятелите си и често завършвал изреченията си с “che”.
Междувременно операция на ЦРУ сваля от власт демократично избраното гватемалско правителство. Причината е, че според САЩ правителството управлява с комунистически методи, в което Америка вижда ръката на СССР. Резултатът за Гватемала е военна хунта, хаос и продължителна политическа нестабилност. В резултат на това Че Гевара затвърждава комунистическите си идеи, както и убеждението си, че САЩ са основният враг на прогреса и демокрацията в Латинска Америка.
В този момент…
В този момент от живота си Че не приема възможността да се върне в родината си Аржентина и вместо това заминава за Мексико. Там се среща с Фидел Кастро и се присъединява към движението му, чиято цел е да свали авторитарното правителство в Куба. В началото идеята е Че да е военен лекар, но в крайна сметка той се включва във военните действия.
По време на Кубинската революция Че Гевара става уважаван от всички „команданте”, като същевременно си спечелва името на безмилостен военен, който не се притеснява да екзекутира дезертьори, предатели и шпиони.
След като Кастро взима властта в Куба, Че Гевара е обявен за кубински гражданин. Междувременно дългата раздяла със съпругата му се оказва достатъчна причина той да поиска развод и да се ожени за кубинката (това не е обувка!) Алейда Марч, която също принадлежи към движението на Кастро. Безмилостната страна на характера на Че се проявява отново – в екзекуциите без съд и присъда на доста от приближените на предишния режим (според някои източници става дума за няколкостотин екзекуции). Революционният патос продължава да живее у него и той отказва заплатите, на които има право като част от кубинската власт. Настоява да живее със скромната заплата на военен, за да служи за революционен пример.
Че Гевара играе важна роля в донасянето на ядрените ракети от СССР в Куба, което води до Кубинската ядрена криза през октомври 1962. Няколко седмици след разрешаването на кризата Че Гевара казва в интервю за британски вестник, че ако ракетите са били под кубински контрол, Куба е щяла да ги изстреля срещу САЩ. Сам Ръсел – журналистът, провел интервюто, – си тръгва от срещата с Че със смесени чувства. От една страна, смята Ернесто за изключително интелигентен човек с топъл характер, от друга го мисли за луд заради отношението му към ядрените ракети.
През 1964 и 1965 Че Гевара обикаля доста държави – говори пред ООН в Ню Йорк, посещава Париж, след това Китай, Египет, Северна Корея, Алжир и много други. През цялото време говори срещу империализма и в защита на социализма.
Въпреки това…
Въпреки това Че не симпатизира на СССР, смятайки за предателство изтеглянето на ядрените ракети от Куба, което се е извършило, без Хрушчов да се консултира с Кастро. Това от своя страна води до неодобрението на СССР към Че Гевара. Съветските ръководители не харесват симпатиите на Че към китайския комунистически модел.
Именно съветското неодобрение се сочи като една от възможните причини за внезапното изчезване на Че Гевара от политическия живот на Куба през 1965. Никой не знаел къде се намира и това било много странно, имайки предвид, че Ернесто се смятал за втория човек в държавата след Кастро.
В продължение на две години никой не знаел къде е Че и какво прави. Имало много слухове и в Куба, и извън нея, включително съществували догадки, че той е мъртъв. Притиснат от положението, Кастро обявил, че е получил писмо от него и че Гевара е жив и здрав. В писмото Че пише, че иска да се посвети на революцията в други страни по света.
Той оглавява нелегалната борба срещу правителството в Конго, която обаче е неуспешна.
След това Че живее в Европа под прикритието на нова самоличност, изработена за него от кубинското разузнаване. Връща се в Латинска Америка, отново с цел революция. Този път в Боливия.
Там Че застава начело на армия, чиято цел отново е да свали правителството. Както винаги, тактиката му е т. нар. „герила” – борба на малки отряди срещу официалната и по-трудно подвижна армия. Боливийският президент Бариентос, проамерикански и антикомунистически настроен, започнал да преследва Че и хората му, заявявайки, че иска главата на Ернесто, набучена на кол, в центъра на Ла Пас, столицата на Боливия. Сведенията за това време са, че въпреки насилието на въоръжената борба, Че оказвал медицинска помощ на пленените боливийски войници.
Въоръжената борба в Боливия…
Въоръжената борба в Боливия е неуспешна. Вместо очакваната от Че слаба боливийска армия, той се изправя срещу войници, тренирани от американските специални части – ЦРУ е наясно с местоположението на Гевара още от мистериозното му изчезване от Куба.
Боливийските специални части научават къде е лагерът на Че. На 8 октомври 1967 лагерът е обграден и Ернесто е заловен. На следващия ден е екзекутиран, на 39-годишна възраст.
Войниците стрелят в краката му, избягвайки да ранят лицето му, за да бъде после идентифициран. Стремят се да имитират рани, получени в бой, за да прикрият екзекуцията. След смъртта му тялото на Че е показано на пресата, след това ръцете му са ампутирани с цел идентификация и останките са отнесени в неизвестна посока. През 1997, близо до мястото на екзекуцията, са намерени останки без ръце и кубински учени обявяват, че те са на Че Гевара. Отнасят ги в Куба и ги погребват в специален мавзолей с военни почести.
Веднага след смъртта му около Ернесто Че Гевара се раждат много митове и легенди, има демонстрации срещу екзекуцията. Че се превръща в символ на революцията по време на студентските бунтове от 60-те години по света. Има я и другата крайност – много хора посочват неговите жестоки методи и екзекуциите без съд, заповядани от него; обвиняват го, че е вдъхновил военните режими в Латинска Америка, че е бил сталинист.
Противоречията съществуват, обожанието и омразата – също. Така или иначе Ернесто Че Гевара се превръща в един от символите на времето ни, а тази негова снимка (вдясно), превърната в двуцветна графика, е може би една от най-разпространените снимки на исторически личности изобщо.
