3.
Корабокрушенец
Имало едно време един инженер, който бил на круиз в Карибско море. Прекарвал си чудесно, докато не дошъл един ураган и не потопил кораба.
Мъжът се озовал сам на брега на самотен остров. Нямало други хора, нямало храна, нямало нищо. Имало само банани и кокосови орехи. Мъжът бил отчаян, но нямало какво да прави – четири месеца живял на банани и кокосово мляко, гледайки към морето с надеждата да се появи кораб и да го спаси.
Един ден, както си седял на брега и поглаждал дългата си брада, забелязал движение в морето? Кораб? Не, от далечната страна на острова идвала лодка. Тя се приближила до брега. В нея била най-прекрасната жена, която той бил виждал (поне през последните четири месеца). Тя била висока, със златист загар и с дълга коса, с която си играел морският бриз.
Жената забелязала корабокрушенеца – нямало как, той започнал да вика и да размахва ръце, като я видял, – загребала към него и слязла на брега.
Невярващ, той попитал:
– Откъде се взе ти? Как се озова тук?
Тя отговорила:
– С гребане. Идвам от другата страна на острова. Бях на круиз, но корабът ми потъна и се озовах тук.
– Но това е невероятно! Не предполагах, че има и други оцелели! Колко сте? Къде намери лодка? Това е истински късмет!
– Само аз съм. А лодката не съм я намерила, направих я от дървен материал от острова. Греблата, страничните части и кърмата са от евкалипт, а дъното – от палма.
Озадачен, мъжът попитал:
– Но откъде взе инструменти, за да направиш всичко това?
-О, беше съвсем лесно – отговорила жената. – На южната страна на острова има много интересен слой наносни скали. Открих, че ако ги загрея достатъчно в пещта, която направих, те се превръщат в еластично и ковко желязо. Така си направих сечива. Но стига за това. Ти къде живееш?
Нямало как, той трябвало да си признае, че спи на пясъка.
– Тогава да отидем у нас! – казала тя.
Те се качили в лодката и стигнали до нейната страна на острова. Като пристигнали, тя скочила от лодката и я завързала с конопено въже. Повървели малко и стигнали до „у нас” – прекрасно бунгало, боядисано в бяло и кафяво.
– Не е кой знае какво – казала срамежливо тя, – но за мен е като роден дом. Заповядай, седни. Искаш ли питие?
– О, не – отговорил той. – Още едно кокосово мляко и ще повърна.
– Но аз не ти предлагам кокосово мляко. Имам дестилатор. Искаш ли пина колада?
Опитвайки се да скрие учудването си, мъжът приел. Двамата седнали на дивана й и продължили да разговарят. След като си разказали историите, тя го попитала:
– Кажи ми нещо. Винаги ли си ходил с брада?
– Не, винаги съм бил гладко избръснат.
– Ами тогава, ако искаш да се избръснеш, имам самобръсначка. Ще я намериш на горния етаж, в шкафчето в банята. („Ъ… Шкафче? БАНЯ?!?“)
Мъжът спрял да си задава въпроси и се качил горе. Намерил самобръсначката – с дръжка от кокал, с две подострени мидени черупки и всичко това – с въртящ се механизъм. Мъжът се избръснал, изкъпал се и слязъл долу.
– Изглеждаш чудесно – казала жената. – Мисля да се кача горе и да се преоблека в нещо по-удобно.
Тя се качила, той продължил да си пие пина коладата и след малко тя се върнала, облечена само в няколко големи листа и ухаеща на цветя.
– Кажи ми… – заговорила тя. – И двамата сме били съвсем сами на този остров толкова дълго време, без компания… Знаеш какво имам предвид. Сигурно си бил самотен, нали? Има ли нещо, което ти липсва? Нещо, от което се нуждаят и мъжете, и жените? Нещо, което много би искал точно сега? – и тя се приближила към него със страстен поглед.
– Да… – отговорил той, също приближавайки се към нея и дарявайки я с очарователна усмивка. – Кажи ми… Дали случайно нямаш и Интернет?
