
Неограничен брой играчи и много малко правила – това е футболът в средновековна Европа. Както англичаните, така и други народи на континента обичат да играят игри, които се смятат за първообраза на футбола. Особено популярни са тези сблъсъци в дните преди Великденските пости.
Най-често едни срещу други се изправят съседни градчета и села. За топка им служи надут свински пикочен мехур. Целта е „топката” да се добута до определени места, които най-често се намират в двата края на града. А понякога за „врата” служи балконът на църквата на противника.
Сега си представи едно неугледно средновековно градче, огласяно от огромна тълпа хора, бореща се за свински пикочен мехур. Без правила и без съдии. Не е задължително топката да се рита само с крак. Има дори данни, според които в тези средновековни игри са се използвали ками, камъни и други подобни средства в борбата между отборите. Освен за насилие, се говори и за смъртни случаи. Не случайно една от средновековните игри с топка е наречена „mob football” („футбол на тълпата/сганта/простолюдието” – на снимката горе).
От този хаос векове по-късно ще се роди съвременният футбол. Това обаче ще стане едва през 19 век в Англия. Тогава играта придобива вид, в който можем да познаем съвременния футбол.
А най-ранните й корени се губят в историята. Не се знае дали игрите с топка са донесени от римляните при завладяването на Британия, което е започнало през 1 век, или от норманите, които завладяват Острова през 11 век.
Откъдето и да е дошла, играта с топка се практикува и развива през Средните векове, често предизвиквайки пълен хаос – дотолкова, че през 14 век крал Едуард Втори я забранява. Причината е многото шум, който е притеснителен и небогоугоден, смята кралят. Всеки, който се осмели да пристъпи тази забрана, е застрашен от затвор.
Малко по-късно Едуард Трети потвърждава забраната, споменавайки като забранени дейности не само футбола, но и хандбала, хокея, лова с кучета, боя с петли и други подобни „игри за безделници”.
Друг английски крал, който забранява футбола, е Хенри Осми…

Друг английски крал, който забранява футбола, е Хенри Осми. Това се случва през 1548 г., а причината е, че според краля играта води до размирици. Но по-интересното е, че известно време преди да издаде тази забрана, Хенри си е поръчал футболни обувки – в една поръчка за краля се казва, че той иска „45 чифта кадифени обувки и един чифт кожени за футбол”. Не се знае дали самият Хенри е имал намерение да играе, но нищо чудно времето, в което не си е избирал следващата съпруга, кралят да е прекарвал в подритване на свински мехур.
Футболът дълго запазва репутацията си на игра, в която има насилие, макар че има и разкази, които го представят и в положителна светлина – като форма на движение и спорт. А през 16 век се появява и първият разказ за игри, в които има съдии.
Междувременно в останалата част от Европа също развиват свои форми на ранен футбол. Една от тях е „Калчо Фиорентино” („флорентински ритник” – на снимката горе). Неговите правила са записани за пръв път през 16 век. Флорентинското калчо се играело върху пясък от два отбора от по 27 души и целта на всеки отбор била да уцели с топката определена точка на пясъчното игрище.
Дори и ранният футбол обаче вече е почти световна игра.
Същият този 16 век е и време на големи морски пътувания. Един от изследователите, които английската кралица Елизабет Първа изпраща в различни части на света, е Джон Дейвис. През 1586 г. той стига до Гренландия и хората му слизат на брега, за да изиграят един мач срещу местните ескимоси. Интересно е дали този мач може да се смята за първата международна футболна среща.
До 19 век футболът бавно и сигурно се развива до вид, който вече наподобява днешния – започва да се говори за пасове, за врати, за голове. Но всичко това има нужда от единни правила, за да се нарече игра. Тези правила се създават в Англия през втората половина на 19 век и това дава право на Острова да се нарича „родина на футбола”.
История на футбола – 3. Първи международен мач
