Естадио Сентенарио
В 8 часа сутринта на 30 юли 1930 г. започват да се събират зрителите на първия финал на световно първенство по футбол в историята. Макар и да остават шест часа до началния съдийски сигнал, хората бързат да заемат местата си, за да гледат това първо по рода си събитие.
Около 30 000 аржентинци са прекосили реката Рио де ла Плата, която разделя Уругвай и Аржентина, за да отидат да подкрепят своя отбор, който ще играе на финала срещу домакините от Уругвай. Общо около 80 000 души са успели да се поберат на стадион „Естадио Сентенарио” в Монтевидео и очакват началния съдийски сигнал.
Двата отбора са стигнали до този първи финал след повече от две седмици мачове, в някои от които е имало истински куриози.
В първия си мач от груповата фаза Аржентина е срещнала Франция. В 81-ата минута аржентинците отбелязват гол и повеждат. Французите подготвят отговора си, когато бразилският съдия Алмейда Рего свири края на мача. Само че от редовното време остават още шест минути. Това води до пълен хаос на терена и в крайна сметка съдията е принуден да изведе отново двата отбора, за да се доиграе срещата. Французите обаче така и не успяват да изравнят.
Вторият мач на Аржентина се оказва решаващ за отбора. Заради изпит в университета нападателят на отбора Мануел Ферейра трябва да пропусне срещата срещу Мексико и така той дава път на Гилермо Стабиле. Стабиле отбелязва 3 гола срещу Мексико и в крайна сметка става голмайстор на турнира с общо 8 гола.
Това обаче не е първият хеттрик в първенството. Той принадлежи на Берт Патеноуд от САЩ, който отбелязва и трите гола за победата на американците с 3:0 над Парагвай.
13-те отбора на първото световно са разделени в 4 групи. След груповата фаза следват директно полуфиналите, в които се срещат отборите, заели първите места в групите.
Отборът на Уругвай от първенството през 1930 г.
Финалът…
Аржентина и САЩ играят на първия полуфинал, който аржентинците печелят особено убедително – с 6:1. Във втория полуфинал резултатът е същият – домакините от Уругвай побеждават с 6:1 Югославия. Преди това урусите са победили Перу и Румъния.
Така на финала се срещат същите два отбора, които две години по-рано са си оспорвали олимпийската титла, спечелена от Уругвай.
Преди финала на световното обаче аржентинците и урусите имат едно основно разногласие – с каква топка да играят. Всеки от отборите иска да играе със собствената си топка. Тъй като не могат да се разберат, се налага ФИФА да се намеси и да реши първото полувреме да се играе с аржентинската топка, а второто – с уругвайската.
Аржентинската топка и уругвайската топка
Оказва се, че и двата отбора играят по-добре със собствената си топка. Първото полувреме завършва с резултат 2:1 за Аржентина и на следващия ден един вестник ще разкаже как до почивката уругвайските футболисти и техните поддръжници са изживели „хиляда смърти”. Очевидно обаче, че почивката е достатъчна за домакините, за да се амбицират и да излязат на терена, готови за победа. А може би и фактът, че най-после са можели да играят със своята топка, е оказал влияние.
Така или иначе, след почивката урусите вкарват 3 гола и печелят финала с 4:2. Последният гол за Уругвай в 89-ата минута е вкаран от Ектор Кастро – футболист, който от 13-годишен е с една ръка.
След финала целият отбор на Уругвай плаче от радост, когато капитанът им Хосе Насази вдига за пръв път трофея, който ще се превърне в най-желаното отличие в световния футбол. Тогава купата е наричана „Победа”, защото статуетката представлява гръцката богиня на победата Нике (вляво – копие на първата купа).
Следващият ден е ден на еуфория за цялата страна, в който на никого не му се ходи на работа. Денят е обявен за почивен, за да могат урусите да отпразнуват първата световна титла на Ла Селесте.
Така преди 80 години е поставено началото на най-голямото футболно събитие в света.
Преди това: Пътят към първото световно