Създателят на компютърната мишка не се сетил веднага, че е най-удобно мишката да се мърда с ръка. Някои от експерименталните му устройства не се държали в ръка, а се прикрепвали към брадичката или носа на човека пред компютъра…
Всички трябва да сме много щастливи, че в един момент на изобретателя му станало ясно, че най-удобният вариант е въпросното устройство да се движи с ръка. (Добре, че се е сетил за това, преди да започне да експериментира и с други, по-неконвенционални части на човешкото тяло!)
Човекът, за когото говорим, се казвал Дъглас Енгелбарт, от Изследователския институт „Станфорд” в Калифорния. Той изобретил мишката през 1964, а през 1970 получил патент за изобретението си. Идеята на Енгелбарт била, че хората ще държат неговата мишка през цялото време в едната си ръка, докато с другата пишат на клавиатура с 4-5 копчета… Първата мишка действително приличала на мишка, включително и заради кабела, който излизал от задната й част и напомнял опашка (горе), и така се появило името й. А ето я и самата нея:
Тя била доста обемист предмет, който се движел с помощта на две зъбчати колела, разположени перпендикулярно едно на друго. През 1972 друг учен, Бил Инглиш направил нещо много важно за всекидневния ни живот – заменил външните колела с топче, което се движело във всички посоки. Това била първата мишка с топче в света. По това време се родила и „революционната” идея да се пише на нормална клавиатура, а мишката да се ползва само когато е необходимо.
Идеята на мишката с топче е…
Идеята на мишката с топче е, че има два цилиндъра, които се търкалят от двете страни на топчето – единият засича хоризонталното движение на мишката, а другият – вертикалното. От цилиндрите движението се предава на две колелца, подобни на дискове. Мишката изпраща сигнала до компютъра по кабела, след което драйверите на системата превръщат този сигнал в движение на пойнтера на мишката по двете оси на компютърния екран.
Днешните мишки получили формата си в Техническия институт в Лозана от ръцете на инженера и часовникар Андре Гиняр и професор Жан-Даниел Нику. В техния дизайн се включвало едно-единствено твърдо гумено топче и три бутона. Този вариант завладял света, докато през 90-те не се появила следващата мишка – тази със скролер.
Времената се променяли, учените измисляли разни неща и механичните мишки останали в историята…
Появили се оптичните мишки. За разлика от бабите си, те не мърдат никоя своя част по време на работа. Чрез един излъчващ светлина диод и няколко фотодиоди оптичната мишка улавя движенията от повърхността под себе си.
През 2004 на пазара се появява и първата лазерна мишка. След дългия прогрес в направата на нещо толкова малко и толкова важно се чудим какви ще бъдат мишките след десет години… Ето някои новаторски идеи: Странни мишки
