Маратонците се приближават към финала след повече от два часа бягане – тази картина е част от края на всяка олимпиада. От 1896 г. насам най-олимпийското събитие е оставяно за десерт, то винаги се състои в последния ден на игрите.
Историята на маратона е доста митологизирана и днес никой не знае дали прочутата легенда за пратеника е само легенда. Така или иначе, тя е била вдъхновение и символ в западната култура в продължение на повече от две хилядолетия.
Годината е 490 г. сл. Хр. Персийският цар Дарий напредва в гръцките земи, решен да ги превърне в част от огромната си империя. Някои полиси като Атина и Спарта му се опълчват, но други, при вида на огромните му войски, се предават сами. Това е първата Гръко-персийска война.
Атиняните успяват да отблъснат Дарий край Маратон, град на около 40 км от Атина. Победата е изключително важна – тя е първата, която гърците удържат над персийците на земя. Въпреки че Дарий не е отблъснат окончателно, тази битка му нанася тежък удар най-вече с това, че показва, че дори той е уязвим.
Именно защото победата е толкова значима, за атинския военачалник Милтиад е важно да я съобщи на Атина колкото може по-скоро. Легендата разказва как той пратил известния с бързото си бягане Фидипид да съобщи на атиняните радостната вест. След като пробягал 40-те километра без да спира, Фидипид стигнал града и едва могъл да каже „Победихме!”, преди да издъхне от изтощение.
Тази легенда вероятно е създадена по-късно, но така или иначе тя вдъхновява хората, които възраждат олимпийските игри почти 2500 години по-късно. Пиер дьо Кубертен е очарован от идеята маратонът да бъде включен в игрите в Атина през 1896 г.
На първия съвременен маратон гръцката публика отчаяно иска победа на гръцки атлет. След като не са получили титли в дисциплини, които се смятат за класически гръцки като хвърлянето на диск, зрителите очакват да вземат златния медал в друго гръцко събитие – маратона.
През 1896 г. Спирос Луис е на 23 години. Работи като разносвач на вода. Класира се за участие на маратона и на 10 април тръгва да бяга заедно с още 16 маратонци.
По онова време правилата са доста хлабави…
По онова време правилата са доста хлабави. Атлетите спират по пътя, за да пийнат чаша вино, бира, портокалов сок или мляко или даже да изядат някое великденско яйце. Маратонецът, който излиза на трето място, дори е дисквалифициран впоследствие, защото се оказва, че е изминал част от разстоянието с каруца.
Първоначалните лидери, французин и австралиец, не издържат на натоварването и са отказват преди края, като французинът дори припада. Спирос Луис остава начело. Когато един велосипедист донася до олимпийския стадион новината, че грък води в маратона, целият стадион избухва. Спирос е посрещнат с невероятна радост, като кралят и принцът го посрещат на терена и бягат с него последните метри. Резултатът на Луис е 2 часа, 58 минути и 50 секунди.
Сред еуфорията, от която е заобиколен, Спирос Луис чува думите на краля: „Поискай от мен нещо, каквото и да е, и аз ще ти го дам.” Замаян от триумфа си, първият победител в маратон поисква нова каруца, с която да разнася вода. Другите подаръци, които са му предлагани от различни хора, включват доживотно безплатно бръснене в една бръснарница.
Следващите години Спирос живее тих живот в родния си град. Последната му публична поява е на игрите в Берлин през 1936 г., където той е почетен гост. Тогава Спирос е приет от Адолф Хитлер, на когото носи подарък – маслинова клонка от Олимпия като символ на мира.
До 1921 г. няма стандарт за точната дължина на маратона, макар че той винаги е около 40 км. Тогава се решава точното разстояние да е 42 км и 195 м.
До 1984 г. маратонът на олимпийските игри е само за мъже. Тогава е въведен и женският, но мъжкият си остава последен в програмата, най-достойният да закрие игрите.

Световният рекорд в момента е 2 часа, 4 минути и 26 секунди, поставено от Хайле Гебресаласие от Етиопия през 2007 г. Настоящият световен и олимпийски шампион, италианецът Стефано Балдини (горе), е сред участниците на утрешния маратон, с който ще завършат игрите в Пекин. Все пак никой не се наема да предсказва резултати за утре, защото това е традиционно трудно за прогнози състезание, в което всичко може да се случи.
