Когато Галилей твърдял, че Земята се върти, а инквизиторите в хор възразявали, че тя си стои неподвижно, на мястото на събитието нямало български депутат. Но ние си представяме какво би казал, ако беше сред обвинителите – не само че Земята е неподвижна (иначе щяхме да залитаме, като вървим), но и че Галилео би трябвало да бъде изгорен на клада не един, а два-три пъти – за по-сигурно…
С една дума, би се опитал да бъде по-голям католик от Папата. Което обикновено е на нечий гръб. В случая, който пробуди недоволството ни, гърбът е на любителите на късни филмчета за възрастни.
Порнографията е световно явление, което навсякъде се третира по някакъв начин, а именно чрез забрани и регулиране. Детската порнография и извращенията са забранени навсякъде. У нас също. Дотук добре. Какво обаче става с нормалното порно, което от 1989 се намира навсякъде – от вестникарските будки до размазаните образи по кабеларките в късните часове на нощта?
Ето какво става – двама български депутати решиха да надминат Европа и Америка, като забранят повече неща, отколкото останалия цивилизован свят. Мария Ангелиева и Светослав Спасов внесоха проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който беше приет на 26 април, но още не е обнародван и влязъл в сила. Едно от хрумванията им е именно да се даде определение за това „що е то порнография”, както и как да изкореним световното зло чрез заплахи с две години затвор.
Това е въпросният текст, макар че вероятно сте чули за него:
“Порнографски материал” е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.”
Както ще видим по-долу, никъде в Европа и Америка няма толкова повърхностна дефиниция, сякаш надраскана на крак, докато двамата депутати са чакали ред в тоалетните на Парламента. Поне да се бяха постарали да си намерят редактор, който да им постави въпроса какво точно значи „лица от същия или различен пол” – същия като кой и различен от кой? (Би трябвало да е „един и същ или различен пол”.)
Но не граматиката е най-големият проблем на тези няколко реда. В тях практически се дава свобода да се разтеглят понятия като „обществен морал” така, че да се забрани почти всеки еротичен филм. За разлика от законите по белия свят, тук никой не говори за художествени стойности, за образователни цели или за регулация вместо отричане тип върл сталинизъм. Вместо да помислят как да предпазят децата от среднощно висене пред телевизора и от сърфиране из сайтове, който предлагат нагледна информация за човешката анатомия тип „поглед отвътре”, те решават да действат радикално и да забранят всяко неприлично (според кого?) сексуално поведение. Тази дефиниция би позволила на по-опитен адвокат да докаже и че любовните песни на птиците със своя скрит сексуален подтекст нарушават добрите нрави.
Как стоят нещата по света?
Как стоят нещата по света?
Няма да говорим за детската порнография, содомията и други извращения – те са забранени навсякъде и безусловно и за тях няма нито етична, нито юридическа дискусия.
В САЩ юридическият термин за „порнография” не е “pornography”, а “obscenity”, което се превежда като „неприличие, сквернословие, мръсотия”. Процесът по намиране на подходяща дефиниция за „неприличие” (за удобство по-нататък ще го наричаме „порнография”, тъй като това е единственият, употребяван в България термин в тази връзка) е доста дълъг. (Не като у нас – ние сме бързи, смели и сръчни.) Неговият завършек, поне от гледна точка на някаква дефиниция, е през 1973. Тогава Върховният съд на САЩ разглежда делото „Милър срещу Калифорния”. В хода на този процес съдът изработва критерии, по които трябва да се прецени дали едно съдържание е порнографско или не. Иначе казано, въз основа на практиката се правят усилия адекватно да се определи кое е позволено и кое не.
Критериите са три и всички те трябва да са налице, за да се обяви дадена творба за порнографска и евентуално да бъде забранена. А именно: тя да е неприлична за общоприетите обществени стандарти; да показва сексуални практики по очевидно неприятен и неприличен начин, което е по-точно дефинирано от законите на съответния щат; и творбата като цяло няма особени литературни, художествени, политически или научни качества.
Подобен е случаят в Канада – Върховният съд там постановява по време на делото „Бътлър” няколко важни неща за юридическата дефиниция на порнографията. Според тях, за да се обяви една творба за порнографска, не само показването на сексуални практики трябва да е основната й характеристика, но и това показване трябва да бъде „непристойно” и „неоправдано”.
За да се установи дали съдържанието на дадена творба е непристойно, съдилищата се опитват да разработят подходящи тестове. Най-важен сред тях е тестът за обществения стандарт за толерантност, който е обект на обширни юридически анализи.
От практиката става ясно, че творби, които показват секса по унизителен или нехуманен начин, не минават този тест, дори в тях да няма жестокост или насилие.
Друг много важен елемент от дефинирането на „непристойно” показване на сексуални практики е подобен на споменатата трета точка от решението на Върховния съд на САЩ. Това е така наречената „художествена защита”. Ако, като се има предвид творбата като цяло, може да се направи изводът, че тя има реална художествена цел и че показването на сексуални практики има оправдана роля в развитието на темата или сюжета, тогава тези практики могат да се определят като основателно показани от гледна точка на нуждите на творбата.
По време на делото се стига до едно важно разделяне на видовете порнография:
1. Явно показване на секс с насилие;
2. Явно показване на секс без насилие, но при наличие на унижаващо или нехуманно отношение към някого от участниците;
3. Явно показване на секс, в който няма нито насилие, нито унижаващи или нехуманни действия.
Спрямо това деление се казва, че първият вид почти винаги отговаря на определението за „непристойно”. Това важи и за втория, ако има съществен риск от нараняване. Третият вид като цяло се приема от обществото и не се квалифицира като непристоен, освен в един случай – ако в него са включени деца.
Европа… 
Европа
Скандинавците отдавна са си спечелили славата на не особено консервативни в това отношение хора:
През 1966 в Дания е отменен законът, забраняващ порнографската литература. Три години по-късно тя става първата държава в света, която легализира порнографията. Подобен е случаят във Финландия – порнографски материали могат да се купят навсякъде, но не от всеки. Списания не се продават на купувачи под 15 годишна възраст, а хардкор – на под 18 годишна възраст.
В Германия законът обявява за порнография само хардкор произведенията и ограничава само тяхното разпространение. Притежаването им не се преследва. Ограничава се достъпът на непълнолетните до порнография, като родителите имат право да показват на децата си, когато преценят, порнографски материали с образователна цел.
В Холандия са свалили границата за гледане на порнофилми до 16 години.
В Англия и Уелс порнофилми, предназначени за лица над 18 години, се продават само в лицензирани сексшопове, но списания могат да се купят навсякъде.
Отново у дома
На фона на всички тези дела, дефиниции, дискусии и тестове, по които продължава да се работи, творението на двамата депутати изглежда като работата на най-слабия ученик в класа, който не иска да изглежда бездеен и се опитва да имитира това, което правят останалите. Само че без мислене и без идея. От любов към спорта или по-скоро в нечий интерес – няма нормативен акт, който се приема или променя в Народното събрание, без това да е продиктувано от нечия икономическа нужда.
И така, вместо да работим за ограничаване на достъпа на малолетните до порнографски материали, си пишем дефиницийки, съчетани с идеи за две години затвор за този, който качва порно в Интернет. Всичко това – на фона на най-голямото порно, наречено „Управляващи прецакват (за да не кажем по-неприличен глагол) управлявани” – престъпление, за което няма наказание, защото то да не е като да качиш снимка на разкрачена девойка в Нета?!?