Ванкеловият двигател

Годината е 1954 и в следвоенна ФРГ кипи бурна научна и инженерна дейност.

13 Април, сутринта. Хер Феликс става, удря една мустаката целувка на все още спящата Гертруде Ванкел и отива в банята да се измие – пролет е вече все пак. След това облича светлосинята си риза и сивото сако и слиза в трапезарията, където го чака апетитна лека закуска – братвурст в земелки и халба Кромбахер. След като похапва, домашната помощница му поднася чайниче с кафе. Хер Феликс си налива от кафето и бавно отпива. И – о, чудо! Капака на чайника започва… да се върти! Така му дошла идеята за роторния двигател…

Всъщност не. По това време Феликс Ванкел е част от отдела за технологични разработки на NSU (сега Ауди). Първите идеи за такъв вид двигател се зараждат през 1954, но работещи прототипи се появяват чак две-три години по-късно.

Та в какво се състои работата. Ванкеловият двигател, също като буталните, които всички познаваме (нали?), работи на принципа на Цикъла на Ото. Процесът се състои от четири такта – всмукване, сгъстяване и т.н. Тук приликите свършват.

Вместо цилиндър и бутало, което се движи от горна мъртва точка до долна мъртва точка и обратно до побъркване, тук имаме ротор с форма, подобна на триъгълна призма, и кожух, в който този ротор се върти.

Роторът играе ролята на буталото в конвенционалния двигател. За да се оформят камери, където да се извършат процесите на всеки такт, той извършва сложно движение (за тези които си нямат гаджета – описва епитрохоида) в кожуха. За да се осигури гореупоменатото сложно движение, вместо колянов във Ванкеловите двигатели се използва ексцентричен вал (има го на снимката вдясно), а в стените на кожуха и в центъра на триъгълния ротор има зъбни колела, които се зацепват едно с друго. Зъбното колело на ротора е вътрешно, а другото – външно. Така ротора хем се върти около оста си, хем се движи нагоре-надолу в кожуха. При това движение се оформят камери с променящ се обем, където се извършват процесите на всмукване, сгъстяване, изгаряне, изпускане – точно както  при буталните двигатели. Така в различни части на един-единствен „цилиндър” имаме извършване на четирите такта по едно и също време. 

Какво й липсва тогава на цялата тази щуротия? Какво няма роторния двигател, което буталният го има?

Няма например…