Поглед от ръба на Слънчевата система

Как изглежда Слънчевата система, погледната от самия й край? Вече имаме представа за това благодарение на космическата сонда Voyager 1, която е на ръба на Слънчевата система и е на път да я напусне за първи път в историята.

НАСА изстрелва Voyager 1 през 1977 г. с цел изучаване на далечните планети в Слънчевата система и, евентуално, на междузвездното пространство извън нея. От 2004 г. насам апаратът изследва границите на Слънчевата система, а в момента е на около 17,7 милиарда километра от Слънцето.

Преди няколко дни Voyager 1 навлезе в нов район, наречен „зона на стагнация”, който е близо до ръба на Слънчевата система. От тази точка Voyager 1 за първи път дава представа как изглежда системата, погледната от нейните граници.

Следващата стъпка за сондата е напускането на Слънчевата система. Когато това стане, Voyager 1 ще бъде първата направена от човек сонда, която излиза от нашата система.

Voyager 1 има достатъчно батерии, за да издържи в Космоса до 2020 г., но учените смятат, че сондата ще напусне Слънчевата система преди това, до няколко месеца или до няколко години. По-точно пресмятане на времето е невъзможно, защото досега нито един космически апарат не е стигал толкова далеч, казва Ед Стоун от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. И добавя: „Пътуването продължава.”

През последната година сондата изучава „зоната на стагнация”, където слънчевият вятър (поток от заредени частици, излъчвани от Слънцето) е много слаб и където се процеждат високоенергийни частици от междузвездното пространство извън границите на системата. Това показва, че Voyager 1 е на път да излезе от Слънчевата система.

Как ще разберат учените, че Voyager 1 вече е извън Слънчевата система? Има няколко знака, които ще им помогнат – при напускането на системата вероятно ще се наблюдават промени в посоката на магнитното поле и във вида на космическия вятър. В сравнение със слънчевия вятър междузвездният е по-бавен, по-студен и по-гъст.

Освен Voyager 1, през 1977 г. е изстрелян и Voyager 2. Двете сонди са еднакви и първоначалната им мисия е да обиколят външните планети – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. След като двата апарата изпълняват тази задача, те се отправят в противоположни посоки към границите на Слънчевата система. Voyager 2 пътува по-бавно от Voyager 1 и в момента е на около 14,5 милиарда километра от Слънцето.

{morfeo 679}

Снимки: 1 – Погледът на Voyager 1 от ръба на Слънчевата система; 2 – схема на разположението на сондите в Слънчевата система; 3 – Voyager 1 при изстрелването му през 1977 г.