
Ако трябва да благодарим за нещо на еволюцията, то първото, което ми идва наум, е, че не ни се налага да комуникираме с миризми, подобно на останалите бозайници. Представяш ли си как отиваш на работа, влизаш в офиса си и си маркираш територията?
Дълго време учените са вярвали, че миризмите нямат особено значение за общуването между хората. Това обаче не е съвсем така. Все повече изследвания се натрупват именно в тази посока – връзката между обонянието ни и общуването, най-вече с противоположния пол.
Години наред продължава научната дискусия има ли или няма човешки феромони. Феромоните са химични съединения, които осъществяват комуникация между двама представители на един и същи вид. Те са доста добре изучени при животните и науката отдавна знае, че чифтосването се осъществява и с помощта на феромони. При хората обаче съществуването на феромони е спорно. Мненията варират от това, че няма такова нещо до това, че има и че то наистина влияе на привличането между половете (последното гледище е характерно най-вече за парфюмерийните компании).
Подушване на партньора
Съществува обаче и един друг вид общуване, който наистина осъществяваме чрез носовете си и за това има доста данни.
Става дума за така наречения главен комплекс за тъканна съвместимост (Major histocompatibility complex, МНС). Това е част от генома, която обединява гени с много важна функция – имунна.
Изследванията показват, че тези гени се „подушват” в потта – всяка версия на всеки ген издава уникална миризма. Според тази миризма жената усеща дали потенциалните партньори имат подобни на нейните или различни гени. Тогава тя избира онзи партньор, чиито гени са най-различни от нейните. Тъй като потомството ще има гените и на двамата родители, осигурявайки му по-голямо разнообразие, бъдещата майка всъщност осигурява по-добра имунна защита на поколението си.
Още: възможно ли е наистина потта да мирише приятно…
Това донякъде дава отговор за значението на естествената човешка миризма за привличането. Обяснява също така и факта, че докато една жена намира миризмата на потта на един мъж за приятна, за друга тя е отблъскваща – двете просто търсят различни комбинации от гени (говорим за лека миризма – виж по-долу). Интересни са и изводите на едно подобно изследване, според което изборът на жената се обръща наопаки, ако тя взима орални контрацептиви – тогава е склонна да избере партньор с гени, подобни на нейните.
Потене?
Всичко това едва ли не звучи като „колкото повече се потя, толкова повече жените с различни от моите гени ще ме харесват”. Не е точно така. Колкото по-силна е мъжката миризма, която жените оценяват като привлекателна, толкова по-малко им харесва тя. (При непривлекателната миризма силата няма значение.) Иначе казано, ако потта привлича, то тя привлича в малки количества.
Ние подушваме ли нещо?
Не толкова добре. Обонянието на жените е по-добре развито и това има обяснение, що се отнася до привличането и гените. Еволюционно изборът на партньор за жените винаги е бил много по-важен, отколкото за мъжете. Една грешка за мъжкия значи няколко изгубени минути, докато за женската това значи бременност и потомство, което няма най-добрите гени и може дори да не оцелее. Затова нашите носове не са толкова силни в оценяването на привлекателността.
В днешния свят, просмукан от парфюми, дезодоранти, цигарен дим, автомобилни газове и всякакви други миризми, „подушването” на подходящ партньор е близо до невъзможното. И все пак дори малката възможност да общуваме с носовете си е доста интересна и показва колко сложно е всъщност привличането между хората. (Поне що се отнася до жените, за нас може и да е по-просто, като се има предвид, че носовете ни и без това не са толкова добре развити. Пък и всички знаем колко много се доверяваме на очите си за тези неща.)
