Връзка от разстояние

Добре, че не сме се родили в Средновековието, когато сме щели да познаваме шепата жени от селото или махалата, да се оженим за една от тях и толкоз.

Откакто първите два компютъра са се свързали в мрежа, светът вече е колкото едно средновековно село. Като прибавим пътуванията и срещите с нови хора, можем да кажем, че изборът ни на жени е доста по-широк, отколкото на нещастните ни прадеди.

И понякога се оказва, че от всички тези жени точно Тя, жената, с която искаме да бъдем, живее на няколкостотин или няколко хиляди километра от нас. Срещнали сме я, всичко е било чудесно, но един от двамата е трябвало да си замине – за да работи, учи и т.н. – на другия край на света (или страната). Или просто си живеем на различни места.

Какво правиш, ако се окаже, че си започнал връзка от разстояние? (Тук не става дума за връзка онлайн, в която двамата не са се виждали и поддържат само виртуални отношения.) Приемаме, че искаме нещо повече от свалка с това момиче – иначе нямаше да си задаваме всички въпроси, за които сега ще стане дума.

Докога така?

Налага ни се да мислим в числа. Колко време ще продължи това положение, ако изобщо има краен срок? Колко време смята онзи от двамата, който работи или учи на другото място, да прекара там? Има ли краен срок или не?

Ако има, нещата поне имат някаква форма. Знаете, че след една година например ти или тя ще се върнете и можете да решите дали ви се чака.

Ако няма такъв срок, трябва да поговорите сериозно и да си изясните кой какво и кога има намерение да прави – това е при условие, че искате нещата да потръгнат.

В началото не са нужни въпроси и може и на двамата да ви е добре без установени срокове и гаранции. Но станат ли отношенията сериозни, тези въпроси ще се появят.

Иска ли тя да се върне / искам ли аз да се върна?