Историята на една отворена връзка

Те живеят в Ню Йорк и са двойка, само че не моногамна. Живеят заедно, но спят и с други хора. Пред сайта The Hairpin разказват защо са избрали да имат отворена връзка. Ето разказа им, преведен с малки съкращения.

Жената: Защо не започнем, като се върнем мислено назад, далеч назад в света на моногамията?

Мъжът: Пътуване във времето!

Ж: Ретроспекция!

М: Екранът става на вълнички!

Ж: Защо моногамията не беше за теб?

М: Аз харесвах моногамията! В ретроспекция ми се струва доста успокояващо, че е възможно да не обсъждаш как се чувстваш по отношение на връзката си и можеш да се радваш на комфортен съюз, пълен с любов, свеждайки до минимум чувството за собственост и ревността.

Ж: Използваш думата „комфортно”.

М: Да, комфортно е. За съжаление, според моя опит, удобството става твърде голямо. И с течение на времето, връзката става все по-нещастна, макар и малко по малко, и в един момент аз се оказвам недоволен – макар и да не знам защо точно – и достигам до точката, в която усещам, че единственото, което поддържа връзката ми, е инерцията. Приемам партньорката си за даденост, тя мен – също. И сме обречени. Мисля, че моногамията може би играе основна роля в тази деградация.

Ж: Може би! Мой ред ли е?

М: Давай, втори пилоте.

Ж: Моят опит с дългите моногамни връзки беше подобен на твоя. Нямах проблем с това да съм моногамна и не ми беше трудно да съм вярна или нещо такова. За мен проблемът не беше толкова, че мразех моногамията, а че ОБОЖАВАХ да бъда свободна. За мен беше абсолютно изумително колко много ми харесваше да съм необвързана.

М: Ти си имала доста дълга връзка, така че необвързаността трябва да е била голямо откритие.

Ж: Беше като деня и нощта. Обичах да флиртувам. Обичах секса за една нощ. Обичах усещането, че животът е пълен с безкрайни възможности и че във всеки един ден мога да правя тройка или да се прибера с непознат, когото съм срещнала в караоке бар, или да ме закарат до вкъщи с Vespa и след това да целуна шофьора.

М: (Да знаете, всички тези неща са се случвали.)

Ж: В повечето отношения не съм много авантюристичен човек. Нямам особено желание да пътувам. Имам агорафобия, ако наоколо няма достатъчно сгради. Екстремните спортове за мен са проклятие.

М: А екстремният секс…?