Когато искаме да се харесаме на някоя жена, да кажем нещо мило на гаджето или просто да покажем възхищение към нещо или някого, често прибягваме до това силно оръжие – комплимента. Въпросът е знаем ли как да го правим.
Интересно е, че според повечето хора класическият случай на правене на комплимент е от мъж на жена. Както обаче може би ще се съгласиш, схващането, че само на жените се правят комплименти не е много вярно. Ние също обичаме да ни казват колко добре сме се справили с нещо или колко хубаво ни стои тази риза.
Тук идваме до въпрос номер едно за комплимента – искрен ли той по дефиниция или не? Общо взето е първото. Ако казваш нещо хубаво на някого, а не го мислиш, това вече е четка или подмазване с някаква задна цел. (Не че комплиментът не може да е без задна цел – да се харесаш на колежката, като й казваш колко добре изглежда си е задна цел, откъдето и да го погледнеш!)
С една дума, правило номер едно за комплимента: той е искрен. Това не са просто няколко празни думи, които не мислиш. Ако си неискрен, човекът отсреща рано или късно ще разбере.
Втора точка. Какво искаш да постигнеш с комплимента?
Ето една интересна мисъл, на която попаднахме по въпроса. Тя е на американския журналист от края на 19 и първата половина на 20 век Кин Хъбърд: „Някои хора правят комплименти така, все едно очакват касова бележка в замяна.” Което е грешка. Когато кажеш на някоя позната колко са хубави очите й, недей да очакваш тя да каже: „Наистина ли? Хайде довечера да спим заедно!” Комплиментът не е безотказна рецепта за сваляне на жени. Той е само част от разговора ти с нея, само едно от многото неща, с които трябва да се постараеш да я впечатлиш. 
Това важи и ако комплиментът не е към жена. Ако решиш да кажеш на шефа, че има хубава вратовръзка, също недей да очакваш повишение. Комплиментът не е разменна монета.
В тази връзка ето какво казва Марк Твен: „Недей да правиш комплимент и в същото време да искаш услуга. Комплимент, за който се плаща, не струва нищо.” И добавя: „Никой, освен ако не е задник, не прави комплимент, искайки услуга. Има много задници.
Да направиш ли комплимент на непозната?…
Трето. На кого и как?
Много внимавай с комплиментите към непознати жени! Това е доста рискована задача по няколко причини. Първо, едва ли ще привлечеш вниманието й в положителен смисъл, като изскочиш пред нея от нищото и й кажеш щастливо: „Здравей! Наблюдавам те от половин час и смятам, че си прекрасна!” По-вероятно е да те помисли за психопат. Ако наистина ти се иска да заговориш някое момиче, подходи по-внимателно, започни разговор и чак като си кажете имената, минете на „ти” и си уредите среща, можеш да й кажеш, че има невероятни очи. Причина номер две – ако направиш комплимент на непозната жена с надеждата да те огрее, не знаеш дали иззад ъгъла няма да изскочи приятелят й и любезно да те помоли да се отстраниш (иначе казано, да те огрее вместо нея!)
Подобни са правилата при първа среща. Тогава трябва много да се внимава с комплиментите, някои даже казват да се избягват съвсем. Разбира се, това зависи от много неща.
Много еважно комплиментът да не е нещо изтъркано. Всяка жена е чувала колко е красива, колко са дълбоки очите й или колко невероятно изглежда тази вечер. Затова, най-вече на първа среща, бъди оригинален. Пробвай да й кажеш нещо стандартно, но в твой вариант, нещо, което да не звучи като произведено на конвейер. Например, вместо да й кажеш „Изглеждаш зашеметяващо!”, пробвай с „Мисля, че онази групичка мъже там току-що ме изгледаха много завистливо!”
Четвърто. Колко?
Не много. Не трябва да се прекалява с комплиментите, без значение към кого са. Нещо повече, ако непрестанно засипваш една жена с комплименти, ще я накараш да се почувства неловко и същевременно ще й покажеш, че нямаш търпение да си легнеш с нея. С една дума, ще изглеждаш отчаян и тя ще намери начин да се измъкне от теб по възможно най-бързия начин.
Това не означава да изхвърлиш комплиментите от бойния си запас. Просто ги прави с мярка. Също така, прави ги от позицията на силен, уверен в себе си мъж, а не в ролята на просяк, който повтаря като латерна „Много си хубава”, само за да получи целувка (най-много).
Защо да правим комплименти?…
Пето. Защо?
Има много причини, поради които хората си правят комплименти. Една от тях е, че в общия случай (различен от този с непознатата, за който стана дума) комплиментът кара и двете страни да се чувстват добре. Това важи само, ако комплиментът е искрен – тогава той е форма на комуникация между хората, която предава на другия нещо приятно. А това няма как да не предизвика положителни емоции и у човека, който прави комплимента.
Освен това, когато направиш комплимент на една жена за това колко добре изглежда, ти оценяваш нещо, в което тя е вложила усилия. Всички сме наясно колко време, пари и усърдие влагат жените във външния си вид. Затова, забелязвайки го, ние им казваме: „Оценяваме, че си се приготвила толкова старателно, наистина си блестяща!” Така, казвайки на една жена колко невероятно й стои новата рокля, й показваш, че малкото състояние, изхарчено за това парче плат, си е струвало. Няма жена, която да не го оцени.
Това важи и за другите неща, които жените правят – ако ти е сготвила например, не забравяй да кажеш колко е вкусно – така тя ще почувства усилията си възнаградени и ще го направи пак. (Тук идва въпросът дали да й кажеш, ако е сготвила ужасно… Ами, по принцип откровеността е хубаво нещо, само че ако е обидчива по този въпрос, бъди внимателен!) Също така, ако ти е направила нещо много хубаво в леглото, кажи й го – това ще повдигне самочувствието й и ще й даде повод да го направи отново.
Накрая, мястото на комплимента в разговора
Висшият пилотаж на комплиментите се състои в това да й кажеш нещо хубаво – например колко чаровна усмивка има – и след това да насочиш разговора в друга посока, НЕ да продължиш да говориш за нея и за усмивката й. След като вече си го казал, няма защо да се повтаряш и да ставаш скучен, нали? Друг вариант е, след като си й направил комплимент за прическата например, да споменеш някакъв мъничък недостатък, например че един кичур е паднал на челото й. Така едновременно показваш, че не си по празните приказки и безкрайните комплименти, и си даваш възможност да протегнеш ръка и да преместиш кичура, иначе казано – леко и ненатрапчиво да я докоснеш. Тя ще оцени вниманието ти, както и желанието й да се докоснеш до нея за малко, за да не я притесниш.
НО: внимавай с тази тактика, ако ще посочваш малък недостатък, той трябва наистина да е малък. НЕДЕЙ да казваш: „Обувките ти са много хубави, но защо са червени?” Или: „Роклята ти стои много добре. Тези мотиви не бяха ли на мода миналата пролет?” Или: „Гримът ти много добре подчертава красотата ти. Но трябва ли да слагаш толкова много?”
Разбира се, това е само пример, недей да тръгваш към нея със заучени фрази. Научи същината, конкретните думи трябва да ти дойдат на момента и така ще звучат най-добре и най-искрено.