Може ли да се сравни еуфорията от появата на бикините с ядрен взрив? Да, може – така са мислели създателите на прочутата дрешка преди повече от 60 години, явно без да имат представа с какво точно сравняват откритието си. Между 1946 и 1958 г. на тихоокеанския остров Бикини американското правителство извършва постоянни изпитания на ядрено оръжие. От този нещастен остров получава името си една от най-известните дрехи на 20 век.
Французите Луи Реар, инженер, и Жак Ем, моден дизайнер, са известни като изобретатели на банския костюм в две части. Те му дават и името „бикини”, вдъхновени от идеята за ядрени взривове.
Но да оставим асоциациите на двамата новатори – така или иначе вече никой не свързва думата „бикини”с нещо лошо. Затова пък през 1946 г. голотата не е била гледана с толкова добро око. След като Реар прави първите си бикини, които смята да покаже на модно ревю в Париж, той не може да си намери модел. Никоя жена не се навива да облече нещо толкова разголващо.
Положението спасява Мишелин Бернардини – стриптийзьорка в парижко казино. Пуританите са потресени от нововъведението. Католическите Испания, Португалия и Италия забраняват бикините. На САЩ също им трябва дълго време, за да преглътнат толкова голота. В американското списание „Съвременно момиче” чак през 1957 г, девет години след появата на бикините, може да се прочете: „Едва ли е нужно да се пилеят думи за така наречените бикини, защото е немислимо което и да е момиче с такт и достойнство да облече подобно нещо.” Един писател от онова време дори казва, че „банските костюми в две части разкриват всичко за момичето без моминското име на майка й.” (Не е ясно какво би казал, ако можеше да види последните бикини, които сме ти подготвили за десерт…)
И докато различни пуритански организации…
И докато различни пуритански организации оказват натиск върху Холивуд да не включва тези срамни дрешки във филмите, французите отново се намесват на страната на голотата. През 50-те години се появява сексиконата Бриджит Бардо, която е един от символите на бикините. В „И Бог създаде жената” през 1956 г. тя се появява без притеснение в оскъдния костюм. Малко по малко през волните и сексуално разюздани години, които знаем като 60-те, бикините се превръщат в неотменна част от масовата култура.
През 1962 г. Урсула Андерс се появява в един от най-секси филмовите моменти в историята. В „Доктор Но” момичето на Джеймс Бонд излиза от морето по бански в две части (долу), за да легитимира още по-ясно бикините. Четири години по-късно Ракел Уелч се опитва да убеди аудиторията, че в праисторията е имало бикини, появявайки се по тях във филма „Един милион години преди Христа”. Е, добре, нека е имало, щом тя така иска.
Следват различни варианти, които правят общо взето едно – намаляват все повече и повече плата, използван за бикините, като се появяват и модели, които покриват само гениталиите. През 70-те, вдъхновени от друга освободена нация, бразилците, се популяризират и прашките.
По-нататък виждаме и други интересни моменти, като например златисто-металният бански на принцеса Лея в „Междузвездни войни VI: Завръщането на джедаите” (1983 г.), където за пръв път героинята се появява с нещо, различно от роба, и предизвиква истерия у феновете.
Днес, когато голотата вече не ни впечатлява толкова, защото е навсякъде…
Днес, когато голотата вече не ни впечатлява толкова, защото е навсякъде, все пак има някои примери за невероятно добре стоящи бикини. Класическа сцена откриваме отново във филм за Бонд – Хали Бери в „Die Another Day” през 2002 г. Отново море, вълни, бански…
Музиката също не остава назад – през 2007 г. Кайли Миноуг се снима в промоционална фотосесия за своя собствена линия бански костюми за H&M. Стилна и красива както винаги, Кайли ни харесва особено много по бански.
Ако си гледал „Лас Вегас”, няма как да не знаеш коя е Моли Симс. Мацката с едно от най-добрите тела, които сме виждали, заслужено е избрана през 2006 г. да покаже тези минималистични бикини, които не покриват почти нищо. Те са направени от диаманти на стойност 30 милиона долара. Ами… нямаме думи!



