Европеецът

Какво е това животно европеецът? Отмина ли времето, когато казвахме “Е, такова животно нема!” и дойде ли времето, когато да се наречем и ние част от Европа без граници? На 1 януари очевидно ще станем европейци, поне на теория. Това значи ли, че ще се събудим по-различни?

Очевидно не. Вълненията през последните месеци по повод ЕС ме карат да си мисля, че за много голяма част от българите Европа е нещо като хибрид между пенкилер (“лекарство уж за всяка болка”), магическа пръчица и разни други съпътстващи блага. Което очевидно не е така. Нито стандартът ни на живот, нито ежедневието ни ще се промени, след като се събудим с леко главоболие на 1 януари в късния следобед. Защо тогава тази еуфория?

Ами защото сега поне имаме шанс да се развием като европейци. Именно това е голямата печалба според мен – шансът. Той не е подарък, не е метаморфоза, която ще стане от само себе си в полунощ на 31 декември срещу 1 януари. Той е просто възможност, която трябва да се използва както от общността (държавата), така и от индивида (всеки от нас).

Това, което бих искал да ти споделя, е, че необяснимото и необяснено щастие в новогодишната нощ е нещо чудесно, но не всяка вечер е Нова година и рано или късно ще ни се наложи да погледнем по-трезво на нещата. Затова ми се ще, наред с радостта от постигнатото членство, да си мислим за това, което предстои. За това как да станем наистина европейци по мислене – а това определено не става за една нощ.

Накрая искам да ти пожелая една незабравима новогодишна нощ. Колкото до нашия екип, смятам да му дам малко почивка (наблягам на “малко”), за да може след празниците да е отпочинал и да се грижи още по-добре за читателите ни.

Междувременно, както винаги, можеш да ни пишеш за всичко, което те вълнува – ако не е 31-и вечерта и не сме заседнали някъде, ще ти отговорим веднага! А ако ни пишеш в новогодишната нощ, не забравяй да звучиш някак по-… как да го кажа… европейски! (Как става това? Че аз откъде да знам?!?)

Главния