(Или връзката между киното и женските фантазии)
Отговорът на този въпрос е дълбоко индивидуален за всяка жена. Мъжете, които харесвам аз, и тези, които харесва най-добрата ми приятелка, могат да бъдат много различни – и като визия, и като характер. И това е напълно в реда на нещата. Иначе жените щяха да се избият помежду си заради една шепа мъже! Затова сега няма да ти обяснявам какви мъже харесват различните жени, това е нещо, за което и двутомник не би ми стигнал. Ще направя нещо друго – кратка разходка из 20 век, която ще ни покаже какви са били идеалите за мъж през годините. Защото малко или много именно известните, обожавани от много жени мъже са тези, които могат да дадат поне бегъл отговор на въпроса.
Киното, телевизията, музиката, спортът– звездите в тези, а и в други области, никога не са просто звезди. Те са обект на обожание, критика, любов, омраза… Затова ще спомена за няколко мъже, които през годините така са омайвали женската половина от човечеството, че фанатични почитателки истерично са хвърляли сърцата и сутиените си в краката им.
Масовото обожание може би се ражда заедно с киното. Затова ще говорим за известни актьори. И така, отива млада девойка през 20-те години на миналия век да гледа „движещите се картинки”, вижда един нов и непознат свят и първият мъж, когото види на екрана, става естествен обект на нежните й чувства. Той може да е грозноват, без никакъв талант и мъжко достойнство (във всякакъв смисъл), но това за нея няма значение. Това е ТОЙ!
Един от първите масови идоли (поне в Америка) е актьорът от немите филми Рудолф Валентино. Когато навлизат говорещите филми, актьорите вече са други, но обожанието към тях е същото.
А именно – 30-те и 40-те. Това е времето на по-скоро чаровните, отколкото красиви в класическия смисъл на думата мъже. Някои от звездите от тези години са Кларк Гейбъл, заради когото всяко американско селско момиченце си представя, че е Скарлет О’Хара; Хъмфри Богарт, който завършва „Казабланка” с една реплика, която ще надживее и него, и времето му: „Луи, мисля, че това е началото на едно красиво приятелство.” (Louis, I think this is the beginning of a beautiful friendship.) Общото между тези мъже… …
Общото между тези мъже са силните характери, които пресъздават на екрана. Това явно впечатлява много силно женската аудитория. И има защо – ясно е, че жените се кефят на силни мъже (не ме разбирай погрешно! Не говоря за безмозъчна маса мускули! Макар че и този тип си имат почитателки.)

Много интересно е, че по това време екранните двойки са с доста голяма (за днешните разбирания) възрастова разлика. Тогавашните известни актьори не са известни на 20 години. Повечето правят големия си пробив на над 30-годишна възраст, а най-добрите си и запомнящи се роли – на над 40 години. Вече споменатият Хъмфри Богарт е на 43 в „Казабланка”, а екранната му партньорка Ингрид Бергман е на 27; в „Отнесени от вихъра” Кларк Гейбъл е на 38, а екранната Скарлет Вивиан Лий – на 26.
По това време в Америка, където филмите още оттогава се произвеждат с най-голяма скорост, е популярен и образът на неуверения, наивен герой, който обаче става силен и решителен, когато обстоятелствата го притиснат. Едно от въплъщенията на този тип герои е Гари Купър. С течение на времето мъжете тип „и аз изпитвам чувства” ще стават все по-чести герои на масовата култура.

Малко по малко филмовите идоли се променят. Ако отидем към 60-те и 70-те, ще видим, че типът „мъж, когото обожавам” вече е различен. По това време набират сила екшън елементите във филмите, както и смелите образи, и това дава отражение върху дамския идеал. Достатъчно е да споменем две имена, които причиняват на всяка жена от онези времена леко ускорен пулс и меки колена – Ален Делон и Шон Конъри. Все повече се забелязва, че филмовите герои стават красиви, без да губят от своята мъжественост.
Оттам нататък мъжете от екрана, които стават обект на желание, стават все по-красиви физически, а в един момент дори все по-женствени. Достатъчно е да се огледаме днес и да видим Леонардо ди Каприо например, по когото преди седем-осем години припадаха момиченцата от цял свят. Изобщо през 90-те започна една вълна от истерични припадъци по млади актьори, почти тийнейджъри, с невинно излъчване и слабичка физика.
Какъв е изводът от всичко това? Какво всъщност искат жените?
Какъв е изводът от всичко това? Какво всъщност искат жените?
Ами първият извод е, че вкусовете доста се променят. Сега много малко жени биха се впечатлили от начервените устни на първите кино актьори или от грубите и потни каубои тип „Имало едно време на Запад” (което не пречи филмът да е прекрасен!) Днес мъжете, които привличат, са други – и това се вижда от образите от екрана, които до голяма степен са отражение на вкусовете. Дори и модата на женствените мъже сякаш малко по малко отминава, макар и това да е все още в процес.
Друго, което ми идва наум, е, че ако погледнем днешните обожавани мъже, ще видим, че повечето определено имат вид на чувствителни души, което се появява и на екрана. Ами да, жените просто умират за мъже, които, представете си, не само имат чувства, но и не ги е страх да ги покажат.

Но да се върнем от кино разходката (която няма претенции за изчерпателност) към това, за което ставаше дума в началото – за това какво искат жените. За съжаление трябва да ти го кажа: правила за това какви мъже харесва точно жената, която те интересува, няма! Наистина! Понякога мъжете, които една и съща жена харесва, си приличат, друг път вкусът на въпросното момиче се мени. А и този вкус може да е толкова странен, че чак да не ти се вярва – според някои жени все пак Уди Алън е секссимвол! Какво да ви кажа, въпрос на вкус…
А, да, и още нещо. Каквито и мъже да се котират на екрана, не се опитвай да се състезаваш с тях. Това, че приятелката ти намира Брад Пит за секси, не е повод за скръб или безкрайни чуденки от типа „Тя дали ме харесва наистина?”. В крайна сметка, мъжете от екрана са едно, а мъжът до нас е съвсем друго! Все пак си лягаме с вас, а не с куп списания с разни разголени красавци по тях, нали? (А това, че разглеждаме такива списания, не трябва да те ядосва, ти също най-вероятно го правиш… само че с голи жени.) Така че екранните секссимволи всъщност нямат чак такова значение, можеш да използваш някой от тях отвреме навреме, за да си свериш часовника, но в никакъв случай не забравяй, че не той, а ТИ тази вечер имаш среща с твоето момиче!
