RSS абонамент
Меню

Хранене и спорт

Повече риба – повече здраве

Чувал си го много пъти – рибата е полезна, трябва да се яде редовно, в нея има един куп полезни неща. След като го знаеш обаче, хапваш ли поне веднъж седмично риба?

Исландия - поглед от Космоса
Исландия – поглед от Космоса (снимка – НАСА)

Вземи пример от исландците

Какво знаеш за Исландия? Че е островна държава, че се намира в Северния Атлантик и че столицата й е Рейкявик. Само че има нещо много важно за Исландия, което най-вероятно не знаеш – това е страната, където мъжете живеят най-дълго. Средната продължителност на живота при мъжете в Исландия е 78,8 години. За сравнение, в България тя е 70,2 години (данни към 2012 г., CIA Factbook).

Самите исландци твърдят, че дълголетието им се дължи на тяхната викингска кръв. Само че науката предлага друго обяснение – че причината е в храната им.

Всяка година хората в Исландия изяждат 29 000 тона риба. Това прави малко над 90 кг на човек. Почти никъде по света не се яде толкова много риба. Става дума за живо тегло, но дори и като се махнат костите, вътрешностите и останалите части на рибата, които не се консумират, се получава, че всеки исландец – мъж, жена или дете – яде по 170 г риба на ден.

Сардини
Сардини. Снимка: sxc.hu

Какъв е случаят с рибата и защо тя е полезна

Случаят с рибата може да се опише с една дума: мазнини. Но не като онези в свинското, които не са точно полезни.

В рибата има омега-3 мастни киселини, които са полезни полиненаситени мазнини с изключително значение за много от функциите на организма. Нещо повече, омега-3 мастните киселини са необходими за поддържането на жизнените функции. Те са част от мембраната на всяка клетка в тялото и от строежа на хормоните, които от своя страна направляват по-голямата част от физиологичните процеси в организма.

Омега-3 мастните киселини отблизо…

Омега-3 мастните киселини отблизо

Те биват три вида: ейкозапентаенова, докозахексаеноева и алфа-линоленова киселина.

Първите два вида се усвояват най-лесно от човешкия организъм. Те се намират в значими количества само в морските дарове. Най-голямо количество се намира в рибите, които живеят в студени води, понеже те са по-мазни – мазнината им е необходима за изолация.

Третият вид – алфа-линоленовата киселина – се намира в растителни продукти като ленено семе, соя, тиквено семе, орехи, олио от канола. Интересно е обаче, че за да бъде полезна за здравето, алфа-линоленовата киселина трябва да бъде превърната от черния дроб в другите два вида (ако си ги забравил – ейкозапентаенова и докозахексаеноева). Приблизителната усвояемост е между 10 и 15%.

Иначе казано, омега-3 мастните киселини в рибата се усвояват по-пълно и това може би е причината, поради която дълголетието се свързва с рибата, а не с орехите например.

Ескимоско село

Още едни любители на рибата – ескимосите

През 70-те години на 20 век учените наблюдавали интересно явление сред ескимосите в Гренландия – при тях смъртността, свързана със сърдечни проблеми, била много ниска. Същевременно те консумирали доста мазнини – близо 40% от всички калории в диетата им идвали от мазнини. Тъй като науката вече била наясно, че приемането на много мазнини увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, учените нарекли случая „Парадокс на ескимосите”.

В следващите години датски учени продължили да се ровят в парадокса и открили, че важно е не само количеството на приеманите мазнини, но и техният произход. Ескимосите консумират не просто мазнини, а мазнини от мазни риби. Т.е., ниската им заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания е свързана с консумацията на омега-3 мастните киселини в рибата.

Тези изводи по-късно се потвърждават и от други изследвания в общества, където се яде много риба – Япония, Аляска и Средиземноморието. Така се налага изводът за връзката между дълголетието и омега-3 мастните киселини и то онези, които се намират в рибата. (Помниш ги, нали? Ейкозапентаенова и докозахексаеноева.)

Още ползи за здравето

Освен намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания, рибата носи и други ползи за здравето.

Едно изследване на учени от Харвард например показало, че мъжете, които консумирали риба три пъти седмично, имали с 25% по-нисък риск от развитие на рак на простатата в сравнение с онези, които консумирали риба по-малко от два пъти месечно. Изследването обхванало 47 882 мъже и продължило 12 години.

Има и данни, че редовната консумация на омега-3 мастни киселини от риба може да намали риска от рак на дебелото черво, инсулт, астма и артрит. Друго проучване показва, че омега-3 мастните киселини в рибата са полезни и за мозъка – могат да намалят риска от развитие на деменция и болест на Алцхаймер.

Финландско изследване сред 3204 души пък показва, че хората, които ядат риба по-рядко от веднъж седмично имат с 31% по-висок риск от развитие на депресия от онези, които хапват риба поне два пъти седмично.

Колко риба да похапваш…

Рибено ястие
снимка: sxc.hu

Колко риба да похапваш

Не е нужно да достигаш исландската консумация, за да се възползваш от здравословните ефекти на рибата. Достатъчно е да приемаш между 200 и 300 г мазна риба на седмица. (Мазни риби са сардина, херинга, аншоа, сьомга, пъстърва, скумрия и др.) Това ти осигурява около 3000 мг (3 г) полезни омега-3 мастни киселини (да преговорим – ейкозапентаенова и докозахексаеноева), което е достатъчно.

Заместители?

Изследванията показват, че приемането на рибено масло на капсули е също толкова полезно, колкото и похапването на самата риба.

Къде колко има?

Количества ейкозапентаенова и докозахексаеноева киселина в 100 г риба:

Сьомга – 2200 мг
Скумрия – 1200 мг
Сардини в консерва – 1000 мг
Пъстърва – 1000 мг
Риба тон в консерва – 800 мг
Калмари – 600 мг
Пушена сьомга – 500 мг
Раци – 400 мг

Можеш ли да ядеш твърде много риба?

Има риби, при които има по-високо съдържание на живак, поради което тяхната консумация трябва да е по-ограничена. Такива са: акула, риба меч, марлин (риба от семейство Istiophoridae) и, в по-малка степен, риба тон. Тези риби трябва да се избягват най-вече от деца под 16-годишна възраст, бременни жени и жени, които се опитват да забременеят.