Една от най-известните песни на Queen се е родила след един особено емоционален концерт.
Датата е 29 май 1977 г. Queen имат концерт в Стафърд, Великобритания. Публиката се кефи изключително много и пее заедно с групата – нещо, което по онова време не е било толкова обичайно и което е ново за групата.
След концерта китаристът Браян Мей казва на Фреди Меркюри, че групата би могла да се опита да направи публиката част от концертите си, тъй като хората очевидно искат да участват. И двамата започват да мислят по въпроса.
Фреди Меркюри измисля “We Are the Champions”, а Браян Мей – “We Will Rock You”.
Браян Мей разказва как още на следващата сутрин след концерта се събудил със звука от тропане и пляскане в главата си. Според самия него идеята му е хрумнала, докато е разсъждавал какво може да прави публиката по време на концерт. Хората са сбутани едни в други и нямат много голяма свобода на действие. Затова пък е напълно възможно да тропат, да пляскат и да пеят.
Така се ражда “We Will Rock You” – песен, която според самия Браян Мей изразява сила, обединение и позитивизъм.
Думите му хрумват изключително лесно и бързо. А какво значи текстът? Браян Мей разказва в едно интервю:
“Става дума за развитието на едно момче и превръщането му в мъж, за неговите мечти, за това как той вижда себе си и как възприема силата си в света. Това всъщност е песен-размисъл, въпреки че звучи като нареждане с юмрук във въздуха. Става дума за това да балансираш силата си с примирението. Така мисля.”
Записът на песента също има интересна история – на практика песента е записана само от групата, а звучи така, сякаш поне няколкостотин души пляскат и тропат.
Обяснението е просто – Браян Мей, освен китарист, е и физик. Той решава, че ако с групата запишат тропането и пляскането достатъчен брой пъти, без ефекти и екот, той може да направи от това необходимия звук. Мей разказва:
“Имахме голям късмет. Работехме в една става изоставена църква в северен Лондон, в която имаше много хубаво звучене, не с ехо, а хубаво, ясно. И имаше някакви стари дъски, които се търкаляха наоколо. Не знам какви бяха, но изглеждаха идеални за тропане. Затова ги наредихме и започнахме да тропаме.”
И продължава:
“И тъй като съм физик, аз разсъждавах така: да предположим, че хиляда души тропат, какво би станало? Ами, щеше да се чува тропане, заедно с един особен ефект от разстоянието, на което тези хора се намират от теб. Затова насложих многобройни отделни повторения, не ехо, а повторения, на различно разстояние едно от друго, но всички разстояния бяха прости числа. Много по-късно измислиха машина, която да прави същото нещо. […] С всеки запис оставяхме забавяне с различна дължина и тези дължини не бяха в хармония помежду си. Затова няма ехо или нещо такова, а пляскането звучи така, сякаш е стерео, на различни разстояния от теб. И ти се чувстваш така, сякаш се намираш в средата и около теб има хора, които тропат по дъските, пляскат и пеят.”
Браян Мей не е очаквал “We Will Rock You” да стане толкова популярна и да се превърне в нещо като спортен химн, заедно с “We Are the Champions”. Двете песни по традиция звучат една след друга, така, както звучат в албума “News of the World” (1977), за който са създадени.
Въпреки че е китарист, Браян Мей в включил соловото си изпълнение на китара едва в края на “We Will Rock You”, след което парчето свършва внезапно, без истински финал, оставяйки те да се чудиш какво точно се е случило. По-голямата част от парчето е акапела:
https://www.youtube.com/watch?v=XMLiqEqMQyQ