RockFriday: (I Can’t Get No) Satisfaction

0
363

Rolling Stones

Реклама

Това е една от песните, с които Rolling Stones стават звезди, както и една от най-емблематичните песни, написани от тандема Джагър/Ричардс.

Една сутрин през 1965 г. Кийт Ричардс се събудил с няколко акорда на китара в главата си. Мелодията постепенно се развила, след което Миг Джагър написал текста.

Заглавието и основният стих обаче са дело на Ричардс. “I can’t get no satisfaction” е взето от една песен на Чък Бери, която вероятно Ричардс е чувал и от която му е хрумнало да нарече песента така. След това Джагър написал останалата част от текста.

Песента бързо става хит, включително и в Америка – това е първата песен на Rolling Stones, която достига до първо място в американските класации. Същевременно парчето предизвиква възмущението на критиците и на по-възрастната аудитория.

По-възрастните поколения намират текста за твърде сексуален, а откровеното отричане на тогавашната, най-вече американска, материалната масова култура преляло чашата. Въпреки популярността на песента Rolling Stones на няколко пъти са принудени да я изпълняват с цензурирани части.

С течение на времето, като всяка рок група, и Rolling Stones започват сами да се радват на консуматорската култура, която е иронизирана в (I Can’t Get No) Satisfaction. Но смисълът на песента продължава да звучи с бунтарския дух на 60-те години. Както казва един критик, “текстът на тази песен беше наистина плашещ за по-възрастната публика. Тази песен се възприемаше като атака срещу статуквото.” И то не толкова заради сексуалния подтекст, колкото заради нападките срещу една важна част от модерния свят – рекламата.

Въпреки това нееднозначно приемане от страна на критиката обаче – или може би точно заради него – (I Can’t Get No) Satisfaction бързо става хит, а популярността й непрекъснато расте с годините. През 1979 г. тя е включена във филма “Апокалипсис сега”. През 2000 г. песента заема второ място в класация на MTV и списание Rolling Stone за най-добрите рок песни след ”Yesterday” на Beatles. Списание “Newsweek” нарича китарата в началото на песента “пет ноти, които разтърсиха света”.

Мик Джагър казва за Satisfaction: “Това беше песента, която наистина създаде Rolling Stones, която ни превърна от поредната група в огромна, чудовищна група. Винаги ти трябва една такава песен. Ние не бяхме американци, а Америка беше голямо нещо и ние винаги бяхме искали да успеем там. Беше много впечатляващо как тази песен и популярността на групата обиколиха целия свят. Това е песен-подпис. Подпис, който всеки познава. Тя има много привлекателно заглавие. Има много привлекателна китара. Звукът на китарата е страхотен и за онова време беше нещо уникално. И още нещо – песента е уловила духа на едно време, което в този тип песни е много важно… А духът на времето беше отчуждението. Или може би е малко повече от това, може би сексуалното отчуждение. Отчуждение не е съвсем точната дума, но е единствената, която е подходяща в случая.”

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here