Любов и война

Двете имат повече общи черти, отколкото изглежда на пръв поглед, особено ако си представим жените в ролята на противник на бойното поле.

1. Ако свалиш слаб и безинтересен противник, бързо губиш интерес и започваш да търсиш нова битка.

2. Оръжието ти винаги трябва да е в бойна готовност, лъснато и почистено, даже когато изглежда, че врагът се е предал или заспал след битката. Никога не знаеш кога ще започне следващото сражение, затова трябва да си винаги готов.

3. Да си имаш работа с повече от един противник по едно и също време изглежда опасно, но и много по-вълнуващо. Стига никой от враговете ти да не знае за другия, защото могат да се обединят срещу теб.

4. Сред любимите ти тактики е изненадващо нападение в гръб.

5. Да оставиш противника гол като пушка е един чудесен финал на битката. Или начало.

6. Разузнаването е важно, включително чрез надникване в комуникационните средства на противника (т.е., телефон и компютър). Ако те хванат обаче, войната свършва и противникът разгласява навсякъде за подлите ти разузнавателни средства. Имиджът ти на международната сцена е съсипан.

7. Трябва да си избираш битките – физически няма как да приемаш всяка. Проблемът е, че ти се иска да можеше – въпрос на чест.

8. Предпочиташ нощните битки, но все пак светлината трябва да е достатъчна, за да можеш да огледаш противника отвсякъде. Ако се наложи, биеш се и рано сутрин – освежава те преди работа.

9. Имаш военни съветници (приятели), които винаги знаят какво точно трябва да направиш. Лошото е, че ти дават около стотина различни идеи.

10. Тривиално, но няма как. И в любовта, и във войната всички средства са позволени. Най-вече непозволените.